Заръката от министър-председателя Андрей Гюров беше всяко министерство в служебния кабинет да остави наследство за редовния кабинет, с което да се работи лесно и веднага да бъде придвижено напред. Това каза служебният министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски пред NOVA NEWS.
„Здравното министерство имаме около 70 неща, които оставяме, които веднага могат да бъдат придвижени напред. В четвъртък на Министерски съвет ще приемем Стратегията за наркотичните вещества, която включва Национална програма за антидота на фентанила – Налоксон. Оставяме проекти, свързани с психотерапевтичната помощ и наредбите за off-label медикаментите“, каза министър Околийски.
По думите му реформите в лекарствената политика и контрола върху скъпоструващите терапии целят да се определят прозрачни надценки, да се дигитализира целия процес, за да може да е ясно кой какво купува, от кого го купува и защо го купува.
„Това е една черна дупка до този момент, в която нямаше никаква прозрачност, никаква предвидимост на тези разходи“. Ние анализирахме данните от 7 държавни болници по данни на РЗИ и след това сравнихме тези документи с оригиналните фактури от фирмите и там се видя, че има фрапиращи разлики“, каза доц. Околийски и допълни, че самите фармацевтични компании производители са се свързали с Министерството, защото са били скандализирани от цените, на които се продава техният медикамент в България, тъй като в Европа те се продават в пъти по-евтино.
По отношение на биомаркерите доц. Околийски заяви, че заплащането им отдавна е договорено, но спорът между пациентските организации и БЛС е в кой ред на бюджета на НЗОК да бъдат записани.
Министърът коментира доплащането и здравната вноска в системата. „Със сигурност сме с една от най-ниските здравни вноски в Европа. Хората обаче трябва да получават ефективно здравеопазване с възможности, които да се надграждат“, каза той. По думите му системата изисква реформа не само във финансирането, но и в контрола върху качеството.
„Трябва да има въвеждане на акредитация, контролни механизми, включително национална здравна карта, която да определя броя на лечебните заведения“, каза той.
По думите му има огромна потребност и от регулация в психотерапевтичната практика. Липсата й би означавало да продължи „вакуумът, в който се намираме, в който всякакви самозвани психотерапевти и психолози са предоставяли услуги“. Доц. Околийски съобщи, че са променени две наредби, които предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане и които дават насоки кой може да упражнява дейност като психолог и психотерапевт.
Според него ключов елемент е въвеждането на контрол върху практикуващите специалисти. „Става дума за възможност за оценка на качеството, на това какво всъщност правиш, на контрол, който да бъде упражняван. Контролът вероятно ще бъде споделен между институции – РЗИ, Министерството на здравеопазването и гилдиите, които да гарантират, че конкретния специалист има право да упражнява психо-терапевтична помощ“, каза доц. Околийски.
Министърът изрази съжаление, че въпреки усилията, системно здравно образование в училищата все още липсва. Според него това води до засилени проблеми сред младите - от тютюнопушене и агресия до автоагресия и психични затруднения. Той настоя за въвеждане на координирана политика между институциите за превенция на рисковото поведение.
Министърът заяви готовност да съдейства и на следващия екип в Министерството на здравеопазването. „Аз и целият ми екип сме готови да дадем експертното си знание и да подпомогнем реализацията“, каза той и допълни, че бъдещите реформи изискват политическа воля и приемственост.
