Към момента само 1/3 от българските граждани, около 33% провеждат годишните си профилактични прегледи. Това каза пред БНР зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски.
По думите му, за да има работеща здравна стратегия, е необходимо не само Здравното министерство да я създаде, но и хората да партнират активно в тази посока..
„Нашата роля в момента като Министерство на здравеопазването, а и като Национална здравноосигурителна каса, защото аз съм председател на Надзора, е да направим всичко по силите си да убедим хората, че е в техен интерес да проведат такъв профилактичен преглед. Той включва много хубави, полезни изследвания, съобразени с възрастта на конкретния мъж или жена, които наистина могат да направят тази коренна промяна в това хората не просто да чакат да се разболеят и след това да бъдат лекувани, а да предотвратяват заболяванията“, обясни зам.-министърът.
Той бе категоричен, че това е начинът да се повлияе и на средната продължителност на живота, която е най-ниската в Европейския съюз.
Доц. Околийски допълни, че има място да се говори и за качеството на профилактичните прегледи, като увери, че МЗ като институция ще следи и за това.
„В момента създадохме интерес на общопрактикуващите лекари да бъдат много по-прецизни, много по-активни, много по-заинтересовани да провеждат качествени профилактични прегледи, като заложихме това изпълнение в едно по-добро финансиране при постигането на целения резултат. И това се случва за първи път мащабно.
Целта ни е да няма нито един профилактичен преглед, който да е проформа,
ако това се е случвало до момента. Но това зависи също и от пациента“, посочи той.
Зам.-министърът подчерта, че този процес е двустранен и хората трябва да изискват от техните общопрактикуващи лекари това качество, а ако не получат подобен тип разбиране, или да ги сменят, или да подадат сигнал към институциите в лицето на регионалните здравни инспекции, за да се види защо този конкретен специалист не си върши работата.
Доц. Околийски заяви още, че профилактичният пакет се разширява и в него се добавят допълнителни възможности за много по-често изследване, например при риск от рак на гърдата, от рак на маточната шийка при жените, рак на простатата, колоректалния рак.
„Ако това досега се случваше на всеки 2 години, сега може да се провеждат тези изследвания всяка година, така че да бъде много по-сензитивен подходът и човек още при първите симптоми на даден проблем да получи съответното насочване за лечение и за справяне с проблема“, каза той.
По думите му, съществено постижение е постигната договореност
в бюджета на НЗОК за 2024 година да има същия растеж на средствата за извънболнична помощ
на специализираната извънболнична помощ и на медико-диагностични дейности, каквито бяха залегнали в бюджета за 2023 г.
„Този тренд ще се запази, като в момента в Министерство на здравеопазването създаваме профилактичен календар, който е алгоритъм, или система, затова по активен начин общопрактикуващите лекари да контактуват с техните за пациенти, които са в листата им, и да насрочват тези прегледи, като се съобразят с техните предпочитания, работно време и т.н., нататък, така че наистина те да бъдат проведени по един ефективен начин“.
Доц. Околийски се спря и на темата за достъпа на хората от отдалечените райони до медицински услуги. Той подчерта, че стремежът на Здравното министерство е да намери решения, които да улеснят максимално този процес.
„Обсъждахме такива стимули за общопрактикуващите лекари и специалисти в отделните медицински специалности, да провеждат такива прегледи с хора в отдалечени и труднодостъпни райони, като достъпът да бъде максимално улеснен, т.е. да не се искат даже и направления, просто да бъде проведен, като резултатите от тези изследвания да влизат в НЗИС и да има такъв мониторинг в реално време, за да бъде проследено съответното заболяване“, обясни зам.-министърът.
Коментирайки темата за националния раков план, той заяви, че и в момента НЗОК финансира изцяло лечението на пациентите във всички фази на заболяването, но има необходимост и от допълнителни действия.
„Ние в надзора на НЗОК вече сме провели разговорите
да се финансират от Касата включително биомаркерите за специфичното онкологично лечение,
което трябва да се проведе, за да се подобри ефективността и ефикасността на лечението. Тези биомаркери към момента не се финансират от Касата, а се финансират от съответните фирми, които осигуряват лечението. Ние смятаме, че това не е най-добрата практика“, посочи зам.-министърът.
В заключение той подчерта, че най-важното е да се пресече тенденцията за изключително нездравословния начин на живот на българите
„И при жените, и при мъжете наблюдаваме тези наистина много високи нива на употреба на тютюневи изделия, включително и нагреваемите продукти, които се пушат, които нямат горене, но имат същия негативен ефект като конвенционалните цигари. Липсата на всякакъв вид спорт, движение, ефективен начин на живот. От това се пораждат тези разлики в продължителността на живота, особено при мъжете. При мъжете ние и по време на COVID пандемията паднахме под 70 години, дори сме около 69. Докато в Западна Европа средната продължителност на живота при мъжете е почти с 10 години повече, тоест човек след пенсионирането си има много голям прозорец от това да живее добре и с добро качество на живот. Докато в България този период се скъсява неимоверно и това не е в следствие на липсата на лечение“, каза зам.-министърът.
Той бе категоричен, че у нас има достъп до съвременно лечение, което наистина струва много скъпо, но се осигурява и то също трябва да бъде обхванато в един електронен раков регистър, за да се проследява как протича процесът при хората с метастази и колко е тяхната преживяемост.
На карайте лекарите да си плащат данъците върху печалбите от скъпо платените частни прегледи! Много рядко някой от тях дават касов бон, а нали са еднолични търговци!?
8000 евро на месец за ритнитопковец 1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Тез социалистически нещастници не плащат на лекаря в достъпните райони видиш ли ще плащали за прегледи в трудно достъпните райони !? Къде в коя държава лекарят ходи на майната си да преглежда пациенти инцидентно и кампанийно? Просто и в Алпите си имат селата лекар. Не и в комунистическата кочинка в която подритват лекаря с 15-18 пъти по-ниско възнаграждение. Затова нямате лекар в село Гугутка ,нещастници. Всичките ви напъни са проформа и лекари ще имате само в 5те големи града след 10 години ,ако не и по-рано да дойде катастрофата. Благодарение на скапаната ви политика лекарят да е сложен като второ качество ,обруган, низвергнат и ЗЛЕ ЗАПЛАТЕН. От кого чакате бе нешастници ?!?!?. От него ли ?
Околийски стига си философствал, това са само празни думи. Как е възможно да няма раков регистър.... И Хинков като директор на НЦОЗА носи вина за това, както и ти....За каква профилактика говориш....смешен си.....нямаш представа какво се случва в реалното здравеопазване....Как се разтакават пациентите с онкологични заболявания между различните градове и болници....Хората умират като мухи от липсата на ясни алгоритми за лечение и проследяване...Всеки се спасява САМ
Купете им по един високопроходим джип, както на босовете в БФС! Другото е ала бала.