Доц. Попова: Липсата на движение и готовата храна ни извежда в челните места по затлъстяване

Българите са на едно от челните места по затлъстяване в Европа и причината за това е промяната в начина на хранене и липсата на активност. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ диетологът от УМБАЛ „Лозенец“ доц. д-р Росица Попова.

Доц. Попова извършва прегледи и осъществява диетологични консултации на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушения. Член е на управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на Управителния съвет на Българското дружество по хранене и диететика, както и е член на Българското дружество по ендокринология.

По думите й българинът все повече се храни с полуготови храни, които съдържат консерванти, защото много по-бързо се приготвят. Към това се добавя и липсата на двигателна активност заради улесняващите ни устройства като асансьори, ескалатори, дистанционни, автомобили. „Ако нямаме добра здравна култура с включването на по 30 минути спорт на ден, затлъстяването ще ни е голям проблем“, каза доц. Попова.

По отношение на масовите диети тя поясни, че диетите в медиите и интернет са изключително дисбалансирани. „Пример за това е високо мазнината диета, известна като кето-диета. В нея се набляга на голям прием на мазнини, разбира се, това може да са полиненаситените, но когато се направи един разбор, се вижда, че наситените мазнини са в огромен процент. Тази диета крие рискове при хора, които не знаят, че имат нарушена функция на панкреаса, или на бъбреците, на черния дроб. Тя може и да провокира панкреатит или нарушена бъбречна функция. Диетата може да е благоприятна само при хора с генетичен профил за много добро усвояване на мазнините. По изключение такава диета може да е подходяща само за седмица-две“, поясни доц. Попова.

Диетологът предупреди, че прекомерният прием на белтъци от младите хора с цел натрупване на мускулна маса, също може да е опасен – заболяването се нарича неврогенна орторексия – прекаляване със супер здравословни храни. Особено ако това е съчетано с прием на хранителни добавки и протеини с цел изграждане на мускулна маса. Важно е също добавките да са закупени от лицензиран производител, а такова хранене при младите хора да е съчетано със спорт и физическа активност.

„Всяка диета за редукция на тегло трябва да е близка до режима ни на хранене, при който ще се върнем след това“, категорична е доц. Попова.

По думите й здравословно хранене включва разпределението на белтъци, мазнини и въглехидрати да бъде в съотношение – 15-20% белтъци, 15-30% мазнини и най-голям дял е за въглехидратите на ден като общ енергиен прием. Като пример за добре балансирана диета, доц. Попова даде Средиземноморската.

„Друга опасна мода в храненето в момента е абсолютната елиминация на животинските храни и прием само на растителна храна. Изключването на животинският белтък води до това, че ние не приемаме всички есенциални аминокиселини, които нашият организъм сам не може да си произведе. Така тези хора имат нисък прием на белтък, който пък е основният източник на антигените, които са свързани с имунитета на нашия организъм“, изтъкна доц. Попова.

Тя призова да се върнем към позабравеният прием на българското кисело и прясно мляко - полезни за микрофлората на нашия организъм, за добрата форма на нашия микробиом. Млечните продукти при здравите хора са ежедневна храна, за разлика от месото, рибата и плодовете и зеленчуците.

Доц. Попова поясни, че в съвременната наука по хранене и диететика се препоръчва изготвянето на генетичен профил. „Ние обаче никога не навлизаме директно в изследването на ДНК профила. Най-напред изисквам от пациента базисни – биохимични и хормонални, изследвания. На тази база определям общия метаболитен профил. Задължително измервам телесния състав – теглото на мазнините, водно съдържание, мускулна маса. И в зависимост от придружаващите заболявания – ендокринни, сърдечносъдови, бъбречни, определям съответната диетотерапия“, каза тя.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.