Руптурите на ротаторния маншон са социалнозначим проблем и е важно да се познават добре, да се диагностицират навреме и да се лекуват по подходящ метод съобразно степента на увреждане и индивидуалните особености на пациента. Това каза водещият ортопед от Клиниката по артроскопска травматология на УМБАЛ „Софиямед“ доц. Владимир Русимов по време на конференцията „Иновации в ортопедията“, организирана от вестник „Капитал“.
Според специалиста най-силният фактор за това увреждане e възрастта.
Той представи данни от популационни проучвания със сонография или ЯМР, при които е установено, че между 20% и 30% от хората над 60 г. имат руптура на ротаторния маншон, която може да бъде симптоматична или асимптоматична, т.е. да протича без болка. След 80-годишна възраст обаче честотата може да надхвърли 50%, каза доц. Русимов.
Други рискови фактори са повтарящите се движения на глава, например при спорт или работа, тютюнопушенето, фамилната предразположеност, както и диабетът и някои метаболитни заболявания, обясни той и се спря на една интересна подробност – връзката между хормоналните дефицити и вероятността от руптура на ротаторния маншон.
„Някои изследвания сочат, че дефицитът на естроген при жените и на тестостерон при мъжете може да увеличи вероятността от руптура на ротаторния маншон. Жените с дефицит на естроген имат с 48% по-висока вероятност за хирургическа интервенция, а мъжете с дефицит на тестостерон — с 89%“, посочи ортопедът.
Доц. Русимов подчерта, че съвременната ортопедична хирургия разполага с много възможности за повлияване на болковия синдром, както и за щадящи оперативни намеси, с които се постига равномерно компресиране върху костта, оптимална биомеханика и най-добри дългосрочни резултати.
В допълнение той обясни, че още една оперативна интервенция, на която може да се разчита в определени случаи – горна скапулна реконструкция с ксенографт, която възстановява стабилността на гленохумералната става и подобрява функцията при невъзстановими разкъсвания.
Има и експериментални биологични методи, сред които с използване на мезенхимни стволови клетки, които започват да се развиват сега и очакванията са да обогатят палитрата от възможности на ортопедичните хирурзи, които работят в областта на раменната хирургия, каза още доц. Русимов.
