„Тази година брезовият сезон, който вече преминава към някои други дървета като дъб, бук, е изключително тежък, с много тежки астматични пристъпи. От няколко години не бяхме имали толкова тежък брезов сезон. Наложи се пациенти да бъдат хоспитализирани с тежки астматични пристъпи, предизвикани от експозицията към бреза. По-чести са и спешните консултации“. Това заяви пред БНР доц. Мария Стаевска, председател на Българското научно дружество по алергология.
По думите й, винаги има много хора пред кабинетите на алерголозите, защото алергичните болести стават все по-чести.
„Общо взето, честотата на алергичните болести от каквато и да е причина вече наближава около 50%. Половината от човечеството вече има някакъв алергичен проблем“, подчерта специалистката.
Тя обясни, че при голямото затваряне заради COVID пандемията алерголозите не са имали много пациенти, защото оставането в къщи, носенето на маски и липсата на контакти е помогнало по всяка вероятност за този спад на алергиите.
„Тази година обаче е някакъв ужасен пик“, каза доц. Стаевска.
Тя обясни, че хората могат и сами да се предпазят, макар и малко, като използват разтвори за промивка на носа и капки „изкуствени сълзи“ за очите, закупени от аптеката. Трябва и старателно миене на ръце, сваляне на дрехите след пребиваване на открито, особено сред затревени и окосени площи.
„Това е важно, за да не попадат полени и да предизвикват реакция“, обясни алергологът.
Пациентите обичат сами да си купуват от аптеките антихистамини, но те обикновено са от старото поколение, с много странични ефекти, обърна внимание доц. Стаевска.
„Съвременните лекарства срещу алергии не предизвикват сънливост и наддаване на тегло, но трябва да има консултация с алерголог. Много често използват капки за отпушване на носа, там ефектът е мигновен, но прекомерната им употреба води до медикаментозен ринит, който е много по-тежък. Другата грешка, която хората правят, е че забравят за проблема си след като премине сезона и не посещават алерголога, а той може да им проведе имунотерапия, която да им помогне много“, каза тя.
Доц. Стаевска коментира и темата за опасните храни при децата.
„Ягодите и шоколадът не са най-опасни за появата на алергия при деца“, категорична бе тя. По думите й, под 2-годишна възраст опасните храни са яйцата и млякото. Във възрастта от 3 до 6 години това са дървесните ядки и фъстъците, при по-големите – морските дарове, рибата, житните култури, сусамът.
„За нашите географски ширини най-разпространена е кръстосаната алергия между брезовият полен и някои плодове и зеленчуци – моркови, целина, ябълки, череши, праскови, круши, както и някои ядки – лешниците, които са „роднини“ на брезата, и фъстъците“, посочи алергологът.
Кърлежите не могат да предизвикат алергия, а инфекция, но самите препарати, които се прилагат по кожата, могат да предизвикат контактни дерматити, по-рядко алергични дерматити, обясни още тя и допълни, че това се отнася особено за дезинфектантите и почистващите препарати.
