Доц. Тонев: Отпадане на една здравна вноска годишно би било добър стимул хората да се включат в скрининговите програми

Доц. Антон Тонев, дм, е специалист хирург онколог в коремната област във Варна и София с над 15 години медицински опит. Извършва лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гастроинтестиналния тракт, всички видове миниинвазивна (ендоскопска) диагностика и лапароскопско лечение на заболяванията на гастроинтестиналния тракт и жлъчно-чернодробната система. Автор е на 198 научни статии и съобщения в страната и чужбина.

Председател на парламентарната здравна комисия в предходните две Народни събрания, а сега е съветник на министъра на здравеопазването.

Доц. Тонев, миналата седмица стана ясно, че се спира проектът за хеликоптерите под наем. Има ли и други проекти, започнати от служебното правителство, които ще бъдат прекратени?

Министър Хинков изказа своето мнение за този проект. Преди повече от месец, още по времето на служебното правителство, изтече новина, която беше много ясно формулирана от сегашния министър на транспорта Георги Гвоздейков. Припомням, че той ръководеше държавната фирма HEMS, която пък на свой ред беше закрита от служебните ръководства на министерствата на здравеопазването и транспорта с немного ясно формулиран мотив, зад който много хора видяха и политически причини.

Тогава г-н Гвоздейков обяви, че условията, при които ще се реализира този наем, са икономически неефективни и сравни с подобни условия (говорим като разходна част) с Германия, където заплащането на въздушна линейка е два или три пъти по-евтино. Министър Хинков потвърди това становище чрез решението си за прекратяване на договора за наем. Оказа се, че „наетите хеликоптери“ нямаха лиценз за нощни полети. Това би ограничило тяхното ползване, за сметка на увеличеното заплащане. Все още анализираме причините, довели до това служебното правителство да вземе решение за такава неизгодна сделка.

Доколкото знам, пречките да не може да се извършва тази дейност през нощта са в закона.

Съгласен съм, но такива законодателни промени не са били обсъждани или предлагани от служебното министерство, а имаше сключен договор.

По отношение на обновяването и модернизирането на Спешната наземна помощ, има ли възможност да върнем по-малко от прогнозираните към момента 85 млн. лева?

По отношение на този широко дискутиран проект, който продължава десет години, искам да припомня, че той се състои от три компонента и е на обща стойност над 160 млн. лв.  Компонентите включват ремонти на сгради на ЦСМП, закупуване на оборудване и апаратура и закупуване на 400 линейки. По два от компонентите дейностите са вече приключили и средствата са усвоени, но при строителните дейности има забавяне поради COVID кризата и последвалата политическа криза през последните две години. За съжаление, има риск да не бъде приключен този компонент в срок и част от средствата да бъдат върнати. Търси се вариант през държавния бюджет да се допълнят липсващите средства или да прелеят от съпътстващ проект. 

До мен достигна информация, че има подаден сигнал за изпълнението на този започнал през 2018  г. компонент като част от програма 2014-2020, като сигналът визира само част от управлението на проекта. Би било редно да се  разследва управлението на проекта в неговата цялост и да се анализират всички причини, довели до забавянето му.

Проблемите в здравеопазването са много, а от тази седмица към тях се добавиха и изчезнали от нашите аптеки инсулини. Как може да се реши този проблем без промяна в Закона за лекарствата, който пък се бави заради съгласувателна процедура в ЕК?

Въпросната процедура е инициирана от служебното правителство и в момента се изчаква отговор от ЕК, както знаем, това може да отнеме от минималните 3 месеца до доста повече време. Разглеждайки проблема с постоянно появяващия се недостиг на различни по вид лекарства, трябва да признаем, че привилегията да ползваме лекарства на едни от най-ниските цени в Европа си има и своите недостатъци. По този начин стимулите за паралелен износ към страни със значително по-високи цени водят до бързо изчерпване на внесените количества, някои от които дори не достигат до търговците на дребно. Да не говорим за изцяло нелегалния износ, за който всички научихме подробно от журналистически разследвания. Този проблем се среща в целия ЕС и по официални данни се търси централизирано решение. Трябва да признаем обаче, че докато има силно различаващи се цени, преносът на лекарствени форми в Европа след внасянето им в конкретна държава ще бъде винаги еднопосочен. Ниските цени дават възможност много лекарства да бъдат по-лесно достъпни, както за пациентите, които доплащат и си ги купуват, така и позволява на публичния ни фонд – НЗОК, да спестява известна част от своите средства. Едно от универсалните решения би било изравняване на цените на лекарства в целия ЕС, но това  не може да се постигне веднага и ще бъде свързано с реимбурсиране на определени таргетни групи. Тази идея може да се осъществи чрез поръчки на лекарства „на едро" – така както се постъпи с ваксините срещу ковид, които в последствие  да се разпределят по съответните  страни. По този начин ще изчезнат част от стимулите, водещи до хроничен недостиг.

Какви други идеи по отношение на лекарствената политика обсъждате?

Един от основните проблеми в родното здравеопазване е твърде големият процент доплащане – над 40% от общите разходи като заемаме неприятното първо място по този показател в ЕС – или иначе казано – българският пациент има ограничен достъп до здраве, защото това е свързано с моментното му финансово състояние. А това не води до подобряване на здравните резултати. Ако разгледаме структурата на това доплащане, за което имаме и доклади и на ЕК, и на СЗО, и на Световната банка, прави впечатление, че над 80% в структурата на доплащането заемат лекарствата. Вярно е, че когато ни се наложи някакъв вид операция – ортопедична или неврохирургична, там сумите за импланти са от по няколко хиляди лева и се намират по-трудно от пациентите, което създава неприятно усещане и безпокойство. Но ако погледнем на годишна база, операциите в болница са отговорни за около 100-200 млн. в структурата на доплащания, които може би реално надминават 3 млрд. лв. За да намалим значително тази сума, трябва да предложим политики, при които българските пациенти да доплащат по-малко за лекарства, които на принципа на Спортния тотализатор – „С малки суми, но редовно", сякаш остават по-незабележими, но водят до натрупване на тази значителна сума. Някои пациенти съобщават, че поради икономически причини, особено в зимните месеци пропускат някои от лекарствата, които са им предписани. Може би това е и една от причините да постигаме различни резултати при лечението на някои социално значими заболявания, при положение, че използваме едни и същи лекарства с другите страни от ЕС. Съществува политика, при която се използва значително или пълно реимбурсиране на генерични форми на определени медикаменти. Лекарите са свободни в своя избор да предпишат най-подходящия, често нов и по-скъп медикамент, обикновено заплатен от НЗОК частично до 25 или 50%, като останалата част се доплаща от пациента. В случаите, когато той е убеден и може да си го позволи, това би бил най-добрият избор. Но в останалите случаи би могла да се реимбурсира напълно генеричната форма, която да замести първоначално предписаната и пациентът да участва със свое решение коя да вземе – предписаното лекарство и да доплати или заплатеното от НЗОК генерично средство, в зависимост от своите възможности. Така ще се елиминира възможността да се прекъсва лечението, което е голям проблем. 

Как смятате, че може да бъде решен проблемът с кадрите в здравния сектор в България?

Този въпрос може да се раздели на две. Като брой лекари на глава от населението, ние сме някъде по средата на Европейските държави и нямаме остър недостиг на лекари. Може би имаме неравномерно разпределение. Имаме, обаче, остър проблем по отношение на възрастовата им структура. Средната възраст на българските лекари нараства през последните години като трайна тенденция. Ако не се предложат и приемат сериозни реформи, след около 10 години, основно ще ни лекуват колеги, които са в пред или направо в пенсионна възраст. Необходими са мерки и реформи, които да обърнат тази тенденция. Една от мисиите, с които Министерството на здравеопазването се е заело в момента, е да създаде нови условия за специализация на младите лекари в България. Вероятно, предстои изработването на нова Наредба 1, с която да извършим качествена промяна в условията на специализация. Трябва да признаем, че пазара на труд в ЕС предлага както по-стимулиращо заплащане, така и много по-добри условия на труд и кариерно развитие. Много по-предвидимо кариерно израстване, при което не се налага да имаш връзки или роднини, а в някои случаи и доста пари, с които да започнеш своята специализация. Съществува шега, че за да започнеш специализация в Германия, например, са необходими две условия – да имаш диплома по медицина и да кацнеш на някое германско летище.

С една дума, за да върнем вече обучените лекари в Европа у нас, и да задържим новозавършващите колеги, нашите условия трябва да станат съизмерими с тези в останалата част от континента. И тъй като не можем с магическа пръчка да изравним заплатите в здравния сектор – те са резултат от една добре подредена и конкурентна икономика, то поне подобряване на условията и създаване на предвидими и устойчиви правила за започване на специализация и кариерно израстване можем да предложим още сега. Това налага и създаване на нова Наредба за специализации.

Но как ще убедите младите лекари да се върнат да работят в малките населени места?

Преди да започнем разговор с младите лекари, първо трябва да убедим обществото колко сериозен е този проблем. Преди няколко дни изтече новина, че Великобритания, която има сходен проблем, е заложила сума от няколко милиарда паунда в политики и реформи, с които да стимулират англичаните да работят в тяхната здравна система. В момента съотношението между работещи англичани и чужденци е 4 към 1. Тяхната цел е да бъде постигнато 10 към 1, т. е. на десет работещи англичани да има един лекар от друга страна. Това ще струва съществена сума на британските данъкоплатци, но те са убедени в нуждата от такава инвестиция. Ние трябва да успеем да обясним и убедим нашето общество, че развитието на една консервативна система, каквато е здравеопазването, изисква първо инвестиции и второ - визия какво ще се случи след 5 или 10 години. За да имаме високи заплати и висока ефективност, трябва да направим условията в България такива, каквито са в ЕС, без да говорим за абсолютни стойности.

Какво ще се случи с болниците в малките населени места, които не работят ефективно?

За да можем да предположим къде и коя болница може да работи ефективно, трябва да има реална Здравна карта – документ, който да показва колко хора от какви здравни услуги за какъв период от време ще имат нужда. По този начин чрез правилно райониране на предлаганите услуги може да се постигне баланс от достатъчен брой пациенти за лечебното заведение, което да обуславя необходимите инвестиции в сграда и апаратура, които след себе си ще доведат и лекари, които да се грижат за съответните пациенти. Така би се избегнало струпване на здравни услуги в няколко големи града или създаване на няколко мегаболници. Това намалява възможностите за достъп на пациентите и като цяло влошава здравните резултати. Здравната карта представлява закон, който се приема от Народното събрание, което ще изисква необходимото съгласие. Нужно е да си построим и ремонтираме и пътищата, което да не поставя въпроса дали във всяко населено място трябва да има сграда, която наричат болница, но тя да има, да речем, социални функции.

За кое обаче има съгласие и не е необходимо тепърва да се търси?

Съгласие винаги е имало за необходимостта от профилактика и скринингови програми. Всички вече сме запознати, че благодарение приложението на такива програми се постига по-добър контрол върху редица социално значими заболявания. Тези методи, обаче, се налага да се предлагат на хора, които не са пациенти, а са здрави, ходещи ведро по улицата и заобикалящи всяко едно здравно заведение от километър. Ние трябва да развием методи, с които да привличаме тези здрави хора да ползват профилактични и скринингови програми и продукти. Трябва да си променим и начина на мислене и да развием здравна култура, така че всеки да осъзнае посланието на лекарите, че извършването на подобни изследвания е основно в интерес на всеки конкретен човек. И в интерес на здравната система, която ще се налага да поема по-малко усложнени и скъпоструващи случаи, чието лечение често завършва неуспешно. Такъв инструмент, който едновременно да улеснява достъпа до профилактични изследвания и да информира хората за ползите от тях, е разработваният от нас Профилактичен календар. Той ще представлява електронно приложение за телефон, като част от системата НЗИС, което да ви подсказва, разказва и напомня, как след навършване на определена възраст, вие можете да се възползвате от определени скринингови изследвания, заплатени от публичния фонд, които да получите при посещение от личния лекар. Когато става дума за лабораторни изследвания, като примерно PSA при мъжете, това дори може да става и с „чакащо" ви електронно направление за това изследване, и посещението при личния лекар да се направи едва след това, и то ако резултатът е извън референтните граници. Биха могли да се добавят и стимули, като например спестяване на една здравна месечна вноска, ако сте си изпълнили всички необходими изследвания за Вашата възраст. В момента водим разговори с министерството на финансите по тази тема. По този начин бихме увеличили превенцията, защото много от хората смятат, че на лекар се ходи чак когато имаме симптоми. Обаче обичайно появата на симптомите показва вече напреднали онкологични заболявания например.