!
Четвъртък, 25 Април 2024
29
март
10
 

Доц. Тонев: Предвиждаме допълнителни финансови стимули за отделенията, в които работят млади лекари

Всички промени в здравеопазването ще бъдат направени само след широко обсъждане и консенсус

Вторник, 29 Март 2022 | 16:24:30 Надежда Ненова
10

Председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от „Продължаваме промяната" доц. Антон Тонев анонсира готвената от управляващите реформа с промени в ПИМП през миналата седмица. В интервю за Zdrave.net той уточни кога, как и при как

Председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от „Продължаваме промяната" доц. Антон Тонев анонсира готвената от управляващите реформа с промени в ПИМП през миналата седмица. В интервю за Zdrave.net той уточни кога, как и при какви условия ще се случат промените, както и каква е най-необходимото, за да има промяна в здравния сектор.

Доц. Тонев, миналата седмица съобщихте, че от „Продължаваме промяната“ подготвяте сериозни реформи в първичната извънболнична помощ. Как планирате въвеждането им?

От политическа партия, в чието име е заложена думата „промяна“, е нормално да се очаква нейните народни представители да търсят и да мислят варианти как чрез промени да подобряват условията на работа и живот. Ето защо от самото начало ние правим обсъждания на много различни нива и събираме информация, като започнахме от най-често срещаните проблеми в гилдията на личните лекари. След това разгледахме какви са формите на първична помощ в различни държави, какво е решението им на подобни проблеми като на нашите лични лекари в момента. Тъй като на форума ме попитаха „какво смятате да променяте, какви реформи предлагате?“, успях в едно изречение практически да формулирам една от идеите, които обсъждаме в момента. Истината обаче е, че ние предлагаме най-различни идеи на публично обсъждане. Провокираме и обществото, и специалистите по Обща медицина, и пациентите да споделят без страх своето мнение, да претеглим различните варианти и да оформим една окончателна концепция. Нужен е дебат, за да стигнем до най-правилния вариант. Всички в сектора са привикнали през последните 20 години решенията да идват от кабинета на някой, който не е докосвал пациент и не е писал рецепта пак от години и се страхуват да говорят свободно и да обменят идеи. „Продължаваме промяната“ е това - в момента ме намирате след операция, аз знам какво мислят пациентите, какво мислим ние, лекарите, разбирам проблемите на системата и затова ние сме готови да чуем всички и едва когато има готовност и са изчистени всички неясноти, да пристъпим към законодателна промяна, която да не бъде еднодневка и да бъде в полза и на пациентите, и на всички колеги.

Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че не може да се правят резки реформи на една изтощена система и е нужно да се подходи много внимателно и детайлно към проблема.

С БЛС сме в поредица от срещи, на които д-р Брънзалов също ще участва, и смятам, че ще успеем да постигнем „плавно“ съгласие за възможностите за промени. Ние предлагаме идеи за обществено обсъждане и един задълбочен разговор с цел да намерим най-доброто решение.

Какви са другите Ви идеи в сектор „Здравеопазване"?

Основният ни акцент краткосрочно и в сегашно време е върху електронното здравеопазване и електронното здравно досие. Истината е, че идеите, които имаме за първичната помощ, ще бъде възможно да се случат само при едно вече въведено и работещо електронно здравеопазване. Т.е. реализацията на нашите идеи практически е отложена във времето с минимум шест месеца, като искаме да използваме това време за обсъждане и аргументиране, вместо да чакаме последния момент и да си мълчим. Да видим в дебата къде е пресечната точка с мненията, които са против. И едва след тези шест-осем-девет месеца, колкото ще е необходимо на „Информационно обслужване“ и МЗ, за да въведат ефективно електронното здравеопазване в живота ни, нашите идеи ще бъдат възможни. Т.е. ние не искаме да променяме нищо от днес за утре, просто защото сме го решили и имаме тази възможност от позицията на коалиционни партньори в управлението.

Практически ние предлагаме промени във всеки един сектор на здравеопазването – в първична извънболнична помощ, в специализирана извънболнична помощ и в болнична помощ. Свързващото звено между всичко това ще бъде електронното здравеопазване. Време е за това, въпреки че здравеопазването е от най-консервативните системи и промените там трябва да се правят възможно най-бавно и най-внимателно. Затова и ние смятаме да направим реформите публично, като отчитаме мнението на всички, бавно, внимателно и без резки движения.

Какви са идеите Ви за промени в специализираната извънболнична помощ?

Трябва да отбележим негативната статистика за използваемостта на специализираната извънболнична помощ, съпоставяйки я с болнична помощ. В момента създаваме стратегия, която в годините напред да намали броя на хоспитализациите. Проблемът с голямата бройка хоспитализации е, че заплащаме три пъти за едно и също нещо – веднъж плащаме за хоспитализации, които са можели да бъдат избегнати, втори път – през НОИ – за болнични след излизането на пациента от болница, и трети път – индиректно чрез икономическия ефект от загубените работни дни на пациента. Ако броят на хоспитализациите бъде намален, ще има по-малко хора, пролежали ненужно в болница, ще има по-малко дни за болнични и повече работни дни за икономиката.

За да се случи това, ние трябва да подпомогнем специализираната извънболнична помощ да поеме част от тази дейност. Ние не искаме да ограничаваме достъпа до здравна грижа, напротив – искаме да запазим предимството на системата ни за лесен достъп до здравни услуги, макар и в момента да не е регионално обезпечен. Голяма част от тези услуги могат да бъдат получени чрез амбулаторни процедури, които пък освен в сградата на болницата, могат да бъдат извършвани и в извънболничната помощ.

Тук обаче има проблем с материалната база на извънболничната помощ и възможността извън болниците да се извършват всички необходими изследвания. Как ще го решите?

Така е. В момента добрите специалисти и високотехнологичната апаратура се намират дефинитивно в болнична помощ. ДКЦ-тата действително не са в цветущо състояние. От проучванията, които направихме, стана ясно, че там дълги години не са правени почти никакви инвестиции, а голямата част от приходите им отиват за работни заплати. Ние обаче искаме там да бъдат направени инвестиции и в момента обсъждаме през Министерството на иновациите и развитието, което е принципал на ББР, възможности за получаване на нисколихвени кредити от тези ДКЦ-та за подобряване на инфраструктурата им и за покупка на апаратура. Все още избистряме идеята и конкретната законова форма, през която това може да се случи. След това ще проведем една информационна кампания сред колегите, които работят в момента в болнична помощ. Действително в болниците са концентрирани добрата апаратура и добрите условия, но практически всички колеги, които не са на административно ниво, продължават да работят на график, да дават нощни дежурства и съботно-неделен труд, което с напредването на възрастта вече не е много приятно. На тези колеги ще предложим да изберат дали да продължат да работят по този начин или да излязат със същите доходи в извънболнична помощ, където ще могат да извършват същата добра диагностика с нова апаратура, но с нормално работно време.

Това обаче няма ли допълнително да оголи болниците откъм специалисти?

Всяка една идея би могла да бъде аргументирана и в обратна посока. Истината е, че трябва да засилим извънболничната помощ, защото в модерните здравни системи там се върши страшно много работа и там е фокусът на здравната система.

От догодина планирате да се премине и от клинични пътеки към диагностично-свързани групи в болничната помощ.

Точно така. Това също е идея, за която отделяме достатъчно време да събере публично внимание и аргументи „за“ и „против“. Разбира се, няма перфектна форма на финансиране на болнична помощ.

Имате ли вече финансов разчет колко би струвало на системата това преминаване?

Предстои да проучим детайлно финансовата рамка в останалите европейските държави, в които се прилагат ДСГ. Има много модификации на диагностично-свързаните групи, а някъде се работи с подобрение на т.нар. клинични пътеки. Основната разлика със сега наложения модел е, че той лекува едно заболяване и имаме възможност да го лекуваме планово в рамките на месец, а следващия месец можем да лекуваме друго заболяване. Това дава възможност разходите да се разтеглят, което прави клиничните пътеки като финансов инструмент приемливи за държавата, но забавя някои видове лечение и диагностики с месец и води до влошаване на здравословното състояние на пациента, връзва ръцете на лекаря и същевременно стимулира повишаването на броя на хоспитализациите. ДСГ дава възможност целият процес да се случи по-бързо, тъй като ще може при първия досег до болнична помощ да установим различни заболявания, ако има такива. Те дават и възможност за по-справедливо заплащане на тежките пациенти, тъй като за тях се извършват по-големи разходи и са неизгодни за малките лечебни заведения, които предпочитат да ги препращат на големите болници. Едно по-справедливо разпределение на тези случаи в цялата система би направило по-справедливо разпределението и на разходите и на заплащането им.

Става въпрос само за начин на финансиране, а не за начин на лекуване. Истинските лекари в България никога не са се водили от клиничните пътеки, а винаги са лекували и диагностицирали както трябва.

Как ще привлечете младите лекари да останат в България?

Много дълги години в нашата здравна система нищо ново не се е случвало. В последните 10 години не е извършена нито една здравна реформа. Ние сме в такова положение, че всяка една промяна е добре дошла за нашата система. Ние сме в 10-годишен вакуум, в който са се натрупали толкова много проблеми, че от която и страна да започнем промяната, ще е добре дошла. От няколко проведени анкети с младите лекари се вижда, че отговорите на въпроса какво би ги задържало в България - „по-добра заплата“ и „по-добри условия“, практически са с еднаква тежест. Това означава, че ако магически повишим многократно заплатите на младите лекари, това би задържало само една част от тях. Другите биха се интересували повече от по-добрите условия като ясно печелене на конкурси, ясни условия за израстване, липса на здравен феодализъм, липса на шуробаджанащина, липса на семейственост и династии, които не позволяват на младите талантливи лекари да получат достойното си място.

Една от промените, с които ще се опитаме да ги задържим, е в университетските болници, където има най-голям интерес за кариерно израстване, да разделим възможността един човек да заема едновременно и позицията на административен ръководител на лечебния сектор, и административен ръководител на научния сектор. Да може да се кандидатства за една от двете позиции, но не и едновременно за двете. Втората промяна, която обмисляме, е да създадем инструмент в заплащането на болничната помощ, специални финансови потоци, които да са за млади лекари. В момента решението колко да получава един млад лекар в едно отделение се взима на базата на това колко остава. Средствата, които ще отделим за младите лекари, ще са допълнителни и по този начин, ако в едно отделение има млад лекар, то ще получава за същия обем свършена работа повече пари, които обаче ще трябва да бъдат дадени на него. Това са част от идеите, които ще бъдат обсъждани в обществото и които ще бъдат реализирани след консенсус.

Планирате промени в Закона за здравето, които касаят мерките след прекратяване на противоепидемичната обстановка от 1 април. Но според записаните в законодателството ни промени, свързани с извънредната обстановка, финансовите мерки би трябвало да действат в срок до три месеца след отмяната й. Защо се налагат нови промени?

Това ще се случи, ако предложеният от нас законопроект бъде приет от Народното събрание. Той ще даде възможност за допълнителни плащания от изпълнителната власт. Ние искаме в Закона за здравето да бъде създадена възможност да можем да финансираме извънредните ситуации, дори и когато не ги наричаме по този начин. Става въпрос за регионални кризи, както когато обявяваме грипни ваканции, и нека не забравяме, че COVID не е единственото инфекциозно заболяване. Искаме да създадем инструменти, които ни дават възможност за реакция, без да създаваме национална новина или национална криза.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
muDp

Gost 06.04.2022 16:32:45

България е държавата с най-абсурдна та здравна система. Има 340 болници, от които около 50 работят ефективно, другите имитират дейност. Сега като реформират Дейността на ОПЛ-тата и те ще спрат да работят и системата съвсем ще блокира.

Гост 05.04.2022 12:08:31

няма как да излезе под светлините ако не е войнстващ кретен

surg 05.04.2022 12:06:58

ако чете някои пенсионер или барман би си помисли - какви мъдри мисли, какви дръзки планове........всъщност зад това чело се крие духовна нищета, тотална липса на разбиране какво се случва у нас в една Уни болница, тотално не признаване от къде идват парите в една клиника, и кой ги командва. Всичко е лъжа и фантазии, болезнени , затова не са и полюции........боже какви ни пращаш да ни водят

голям 01.04.2022 10:20:59

капут

гост 30.03.2022 16:19:14

Освен промяна декларирахте и нулева корупция!Време е да чуваме и виждаме резултати.Преди да финансирате с народни пари ДКЦ ревизирайте дайността им и отчетените резултати,защото може да ви изненадат.Дългогодишната оправдание за т.нар.електронно здравеопазване се превърна в деж.реплика на всеки нов екип от поне 10 год!Нищо не пречи да подготвите успоредно нормативната база и законодателството.Пак се посуквате около тънката граница мужду 2 и 3 като ученици.Успех!

чукча 30.03.2022 11:58:52

Неадекватник... Чудят се какви каваци да правят, само и само да не плащат.

Даниела Жекова 30.03.2022 11:31:42

Отново никъде не видях и не прочетох,какво планирате за медицински сестри и другите специалисти по здравни грижи .Защо никой не се допитва до нас .Говорите само за лекарите .Не разбрахте ли ,че ние сме гръбнака на здравеопазването .До кога ще ни неглижирате и решавате вместо нас .Имаме,асоциация,имаме синдикат допитайте се и до тях Те случайно най голям дефицит има там .Кой ще се грижи за болните .И в болничната и в извън болничната помощ ще имате нужда от нас .Екип вестта няма как да отпадне .Електронното здравеопазване не може да измести Сестрата .

112233 30.03.2022 14:30:58

Ми няма сестри, щото сте пичове (не се подигравам, напротив - адмирации!) - не желаете да работите за жълти стинки и само бабчета останаха на работа, да си допълват мизерните пенсии. А за да има достойно заплащане за сестри, трябва да има достойно заплащане и за лекари. Младите доктори почват с около 1000лв. заплата, с колко да почне сестрата?

Гост 29.03.2022 18:30:35

Това са пълни глупости. Основният проблем е кой ще обслужва пациентите в малките населени места и селата. Няма нищо за стимулиране на млади лекари в това направление. Работещите здравни системи акцентират върху добре развита и функционираща първична здравна помощ, която у нас продължават да наричат доболнична, а тия мислят само как да разкриват нови частни болници. Ето там е заровено кучето. Как в Белгия има само 60 болници и им стигат, а у нас все повече и повече, при това само 10% от тях поеха Ковид болните, а в останалите си гледаха само търговския интерес.

Гост 29.03.2022 17:07:08

Луд човек! Откъде изпъзя?


Всичко за коронавируса
Още новини
Разпределиха ресорите на зам.-министрите
24.04.2024 17:56:24

Разпределиха ресорите на зам.-министрите

Разпределени са ресорите на заместник-министрите на здравеопазването от екипа на служебния минист ...

МЗ: 387 са официално съобщените случаи на коклюш у нас
24.04.2024 17:29:26 Невена Попова

МЗ: 387 са официално съобщените случаи на коклюш у нас

Официално съобщените случаи на коклюш в страната са 387. Това каза пред журналисти д-р Кремена Па ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...