Д-р Ангел Стоименов: Трансфузионната хематология е умираща специалност в България

Внесеният в парламента законопроект за изменение на Закона за кръвта предизвика широки дискусии, особено със записания в него текст за заплащане на кръводарителите. Припомняме, че проектът предвижда от догодина кръводарителят да получи подкрепително-тонизираща храна за деня на кръводаряването в размер на 15 лв.; ваучер за сума в размер, равен на 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, изчислено въз основа на средната работна заплата за страната и два дни допълнителен платен отпуск. В разхода по взимането на стандартна кръв се включват и разходи на лечебното заведение по промоция на кръводаряването и вземането на кръвта в размер на 15 лв., без стойността на медицинските изделия, които са предоставени безвъзмездно. Според вносителите това ще пребори „черния“ пазар на кръв у нас.

Не такова е мнението на трансфузионните хематолози обаче. От Zdrave.net разговаряме с д-р Ангел Стоименов, който посочва като главен проблем крайния недостиг на специалисти и е категоричен, че кръводаряването трябва да остане доброволен и безвъзмезден акт.

Д-р Стоименов, от години говорим за проблеми с кръводаряването, но сякаш все не успяваме да уцелим главния. Кой е той?

Да започнем от там какво включва самата специалност Трансфузионна хематология, която е многообхватна и непозната в целостта си в България. На първо място искам да отбележа, че навсякъде в Западна Европа тази специалност се води Трансфузионна медицина, защото имаме клинична част, имаме лабораторна част, медицинско право, деантологични проблеми, свързани с дарителите и реципиентите, имаме производствена част. Тази специалност се занимава с едно от най-сложните неща в света, каквото е добивът, съхранението и обработката на хемопоетични стволови клетки.

Как е свързана трансфузионната хематология с медицинското право?

Това е единствената медицинска специалност, регламентирана с европейска директива в ЕС и със закон в България, а подзаконовата нормативната база, с която лекарите и лаборантите работим, е над половин метър висока, разпечатана на хартия. И при цялата тази всеобхватност, е най-пренебрегваната медицинска специалност. Мога дори съвсем спокойно да кажа, че в България е умираща специалност, тъй като специалистите се броим на пръсти, а над 50% са пенсионери. Без тази специалност нито една друга не може да работи, докато ние на практика сме си самодостатъчни. Ние можем да диагностицираме пациента, можем да го лекуваме и си произвеждаме необходимото лекарството за терапията, тъй като имаме и много сериозна производствена част. Буквално за един-два дни произвеждаме незаменими лекарствени продукти, каквито са кръвните съставки. Можем да диагностицираме бактериални и вирусни причинители, работим с нуклеарно-медицински методики.

Защо има проблем с дарителството на кръв?

Проблемът с дарителството отдавна е решен от СЗО и от европейските институции. Предложеният законопроект за изменение на Закона за кръвта е недоносче от хора, които не познават специалността. Категорично е забранено да се заплаща за кръв и кръвни съставки. Веднага мога да дам пример защо кръводаряването трябва да е абсолютно доброволен съзнателен акт на милосърдие от едно човешко същество към друго – когато направите нещо платено в една от най-бедните държави в света, ще се хвърлят всички да продават кръвта си. Сега съществува черен пазар, но когато този пазар се официализира, няма да дават кръв само тези, които сега го правят нелегално, а всички, които имат нужда от някакви средства. Когато кръвта се дарява съзнателно и доброволно, човек попълва добросъвестно въпросниците за дарителство, без да прикрива заболявания, лекарства, контакти и т.н. При заплащането това ще изчезне, защото на преден план ще излязат финансовите облаги. В този случай ще се увеличат кръводарителите с 30-40% може би, но почти цялата кръв от тях ще бъде бракувана и на практика държавата ще дава един огромен финансов ресурс, който ще отива в частните фирми за консумативи за диагностика и преработка, и няма да има никаква полза за българските граждани. Същевременно един много малък ресурс от лекари и лаборанти ще бъде натоварен десеторно, като имате предвид, че заплащането на лекарите в трансфузионната медицина, е най-ниското в здравната ни система. Освен това кой ще спре стотиците хиляди наркомани да даряват кръв?! Голяма част от тях са заразени с някакъв вид инфекция, като част са в т.нар. прозоречен период – когато заболяването съществува в човека и може да заразява, но още няма симптоми и заболяването не може да се диагностицира с рутинни методи. Когато такъв дарител се появи в Център за трансфузионна хематология, той може да бъде изследван и с НАТ-технология (нуклеарно-амплификационна технология, но все още не навсякъде в страната се прилага този метод и не за всички инфекции (!!!) в последните две-три години, като прозоречният период може да бъде сведен до два-три дни, но той все пак остава! Когато обаче се очаква повишено количество хора със съмнително поведение, шансът да попаднат в този прозоречен период хора, които са заразени, става в пъти по-голям. Т.е. ще имаме повече разходи, по-малко полза и по-малко кръв, годна за употреба.

Как може да бъде спрян черният пазар?

У нас никога не се е провеждала истинска политика на агитация и разясняване какво представлява кръводаряването, за да има достатъчно кръв. Черен пазар се появява там, където има дефицит. Обучението в донорство в Западна Европа започва още в детските години и кампанията там е непрекъсната. Здравото българско население е достатъчно като брой, за да осигури здрав кръв. Не всички лекарства са забранени, има такива, които е достатъчно да не са приемани 24 часа или 48 часа преди даряването. Проблемът обаче е друг – тъй като трансфузионната медицина е почти непозната, в самото лекарско съсловие има неразбиране и има прекомерна употреба на кръвни съставки без да има медицинска необходимост. Ако това се промени, една трета от кръвта ще бъде спестена и въпреки ограничения ресурс, това ще подпомогне да има достатъчно кръв за случаите, в които е жизнено необходима. Освен това у нас се ползва прясно замразена плазма вместо хуман албумин, защото от години производството на албумин у нас е крайно недостатъчно. Дори и в този момент, ако кръвните съставки се ползват правилно, пак ще има недостиг, но в пъти по-малък.

Самото кръвопреливане има последствия за приемателя. То е животоспасяващо, вид минитрансплантация. Вкарвате в организма чужд генетичен и белтъчен материал, клетъчен материал от едно човешко същество в друго. Получава се имунна реакция и това е неизбежно, но когато целта е да се спаси човешки живот, е медицински оправдано. Не е оправдано, когато се прави рутинно и без нужда. Досега са идентифицирани над 500 антигена, които съществуват в червените кръвни клетки. Когато правим скрининг на кръвните съставки, които ще се преливат, имаме възможност чисто физически и научно да проверим около 30-ина от най-често срещаните антигени. Остават над 400 антигена, срещу които организмът на реципиента реагира с имунен отговор. Това е като при ваксините, получените антитела остават до живот в човека. Затова всеки път ние задължително изследваме и дарителя, и приемателя. Да не говорим за останалите два типа клетки, за които в момента никъде у нас на са прави диагностика и осъвместяване! Друг съществен момент е, че кръвни съставки много често се изхвърлят у нас (без да има бракуване по официалния ред), защото не се съхраняват правилно поради липса на необходимата професионална техника, която е доста скъпа.

Според Вас откъде трябва да се започне, за да се решат проблемите?

Време е за нова организация на Трансфузионната медицина в България, най-вече поради липсата на кадри. Истинските проблеми са много по-различни от поставените в парламента, но трябва да се има предвид, че Трансфузионната медицина е въпрос на национална сигурност. Пример: видя се покрай пандемията, че нямаше кой и с какво да произвежда имунна плазма чрез метод, познат от над половин век! Страшното е, че няма лекари, няма лаборанти и нещата умират с всеки изминал ден. Дори няма кой да изпитва. Изпитната комисия е от доста възрастни колеги, в случай че някой се излъже да вземе тази специалност. Най-много двама души годишно я се опитат, я – не. Единият професор е на около 90 години, две професорки и един професор, които са около 80-годишни, има един „млад“ професор около 65-годишен, това са хабилитираните лица у нас. От 2004 г. няма нов учебник по тази специалност. No comment...