Според проучване на агенция Тренд от 2024 г. 37% от младите хора са зависими от алкохол, 24% - от тютюнопушене/цигари, 15% - от хранителни разстройства, 15% - от хазарт/залози, 7% - от трева, 4% - от наркотици, 3% - от хапчета и упойващи вещества, а по 1% - стероиди и балони. Все още обаче няма официални данни колко са реално зависимите хора у нас от всички възрасти, а те самите рядко търсят помощ за справяне със зависимостта си.
По повод днешния Международен ден за борба с наркоманиите и наркотрафика разговаряме с д-р Антония Григорова, създател на Навигатор за близки на зависими от алкохол, наркотици и хазарт.
Д-р Григорова, кой може да накара зависимия да признае проблема и да потърси помощ?
Подкрепата на близките е ключова за мотивацията за зависимия да се лекува, тъй като той самият е в отрицание на проблема. Много рядко се случва зависим сам да потърси подкрепа и лечение – това изисква степен на осъзнатост и приемане, което често липсва. Никой не може да „накара“ един зависим да се лекува, но близките могат да се научат как да му създадат условия да избере помощта сам. Те могат да му помогнат с „твърда любов“ и това е техниката, която се учим да практикуваме заедно. „Твърда любов“ означава да кажеш на зависимия „Стига! Аз бях дотук! Повече няма да подкрепям твоята употреба, нито да нося отговорност и да покривам последиците от твоите действия, но ще подкрепя всяко твое желание и усилие да се лекуваш“.
Какво трябва да направят близките на такъв човек, когато разберат, че той е станал зависим?
Нерядко близките са едни от последните, които разбират, че техния син, дъщеря, партньор или родител е зависим. Причината е, че те не възприемат зависимостта като болест. Оттам произтичат и техните илюзии, че стига да иска, зависимият ще спре – само да прояви воля. И така влизат в порочния кръг от обещания, манипулации и компромиси. Така че първата стъпка е да се научат да не действат импулсивно, а информирано, т.е. да се образоват за заболяването зависимост – хронично, прогресиращо и рецидивиращо, което се лекува, но не се „излекува“. Така че първата стъпка е консултация със специалист по съзависимост – за самите тях, не за зависимия. Така ще изберат и правилната стратегия, вместо отново да гасят пожари.
Какви са възможностите за лечение, рехабилитация и социално включване на зависими и как близките им могат да се включат в тях?
Има центрове и лечебни заведения, в които се извършва детокс, но уви, това е само 1% от лечението на наркотичната и алкохолната зависимост. В България дългосрочната терапия и рехабилитация не се покриват от Касата. Има няколко специализирани болници – например Суходол, но търсенето е толкова голямо, че там вече има „списък на чакащи“. Алтернативата са частните центрове и програми, които показват добра ефективност като краткосрочна и по-дългосрочна, както и продължаваща терапия. Най-добрите включват работа с цялото семейство. Близките не са просто наблюдатели – те са активна част от процеса. При всички положения, за постигане на устойчиви резултати, т.е. дългосрочна ремисия, най-ефективни са анонимните групи за взаимопомощ – Анонимни алкохолици, Аонимни наркозависими, а за техните близки – групите на Ал-Анон и Нар-Анон.
Как се поставят здравословни граници във взаимоотношенията със зависим човек, така че това да не му даде оправдание да затъне още повече в зависимостта си?
Когато границите са ясни, последователни и изразени с уважение, те не отблъскват зависимия, а изграждат нов модел на взаимоотношения. Близките също трябва да претърпят своята промяна, тъй като дори в идеалния случай, когато зависимият е спрял употреба и е изградил ново поведение, връщането в една непроменена среда много бърза го връща към употреба.
Как „Навигатор за близки на зависими“ помага за възстановяване на разрушената връзка между зависимия и неговите близки?
Навигаторът е нов проект, чрез които помагам на близките да разберат как зависимостта променя отношенията и как да спрат да вземат решения под натиск, страх и чувство за вина. Старая се да давам на близките ясни стъпки как да възстановят доверието във взаимоотношенията със зависимия като спрат да го “спасяват“ – най-често за сметка на своето психическо, а не рядко и физическо здраве. Връзката се лекува, когато и двете страни бъдат „видени“, чути и разбрани. В този смисъл влизам в ролята на медиатор.
Какво представлява платформата?
Навигаторът за подкрепа на зависими стъпва на изграждане на онлайн пространство за споделяне, подкрепа и предоставяне на информационни ресурси за справяне, групови образователни срещи за близките, индивидуални консултации за оценка и съставяне на персонален план за възстановяване – както на зависимия, така и на неговите близки. Предвид стигмата към зависимости, създадох форма за задаване на анонимни въпроси, на които отговарям два пъти седмично – по този начин информацията достига до хора в същото положение. Не на последно място – навигирам и близките при избора на най-подходящото за конкретния зависим лечение – както в България, така и в чужбина.
