„Възможно е човек да има алергия към някой от медикаментите, с които се осъществява анестезията или аналгезията. В различен етап от живота си всеки може да прояви алергия към различни лекарства, като медикаментозната алергия има отношение към нашата работа“. Това каза анестезиологът във ВМА д-р Слави Асов в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„Това, което съветвам хората, е, ако някога в миналото са проявили алергия към някакво лекарство, те трябва да го съобщят на своя анестезиолог, второ – могат да се тестват за медикаментите, които се използват най-често в анестезията“, допълни той.
По думите му за човек, който никога не е имал алергична реакция, вероятността да прояви някаква алергия е много малка. „Затова не съветваме всеки един рутинно да си прави тестуване за алергии към упойките. При оперативна интервенция няма изискване на екипа да прави рутинно алергологично тестуване. Само пациенти с различни алергии - към полени, храна, лекарства, е правилно преди интервенцията да си направят тест за алергия към медикаментите, които се използват при анестезията“, обясни д-р Асов.
Анестезиологът разказа, че в практиката му се е случвало да има пациент с алергия, която се проявява на операционна маса. „Основните алергии, които се наблюдават, са към антибиотици, по-рядко към анестетици. Ако се случи алергична реакция, ние сме обучени как да действаме светкавично по време на операция, затова сме и през цялото време като анестезиолози там, вземат се мерки, за да бъде купирана тази алергична реакция чрез антихистаминови препарати, за да не стига до сериозни състояния на пациента.
Всеки човек изпитва различен праг на болка при един и същ стимул. Правилото е, че всяка една манипулация, която причинява болка, подлежи на обезболяване, на анестезия. За нас най-важното е пациентът да не го боли. Това е един от световните принципи в медицината като цяло. И да – имали сме случаи, в които пациентът решава, че няма да го боли или че иска частична упойка, но в хода на оперативната интервенция усети и го заболи, анестезиологът ще се намеси и ще го обезболи. Това може да се приложи и ако оперативната намеса продължи по-дълго време от очакваното“, каза д-р Асов.
Той коментира и че се наблюдава ръст на пациенти с кокс- и гонартроза и у нас, и в чужбина, които се нуждаят от операция на тазобедрена става. „Моят опит сочи, че е мит твърдението, че по-възрастните пациенти няма да издържат на такива операции или дори самата анестезия. Всичко е индивидуално, не може да се каже, че пациенти над 60 или над 70 години не трябва се оперират, важно е общото състояние и колко пациентът е увреден. Оперирали сме успешно пациентка на 99 г. със смяна на тазобедрена става. Страхът у хората да съществува, но смятам, че в днешно време не би трябвало те да бъдат оставяни да се мъчат, без да се направи консултация със специалист“, каза анестезиологът.
„В световната практика има описани случаи на краткотрайни когнитивни нарушения, но само при над 80-годишни пациенти, които са били повече от 6-8 часа под пълна анестезия. Тези когнитивни разстройства са временни, те са описани само при възрастни пациенти, почти не са описани такива при млади пациенти. Проучванията сочат, че това преминава до седмица след анестезията. Това може да е било дезориентираност, обърканост, това са по-слабите нарушения, по-силните са - възможно е да има амнезия, но те са изключително редки, като само в до 1-2 на сто от случаите това може да продължи повече от две седмици, сочат описаните случаи в световната литература“, коментира още специалистът.
По думите му анестезията не е „коктейл от токсини“, а от доказали се медикаменти, които се вливат венозно и не се продават в аптеката поради действието си. Като цяло фармакологичните компании правят и нови медикаменти за анестезия, като целта на проучванията са те да имат по-малко странични ефекти и по-добра ефективност при приложението им, посочи д-р Асов.
Най-честите странични ефекти няколко часа след анестезия са гадене, повръщане, замаяност. Затова се препоръчва пациентът да не приема храна и вода два часа след това.
„Правилото е човек да се събуди от анестезията още след оперативната интервенция. Ако пациентът не е в съзнание, не може да се осъществи контакт с него, ние не го изпращаме към отделението и остава при нас. Важно е след операция ние да осъществим вербален контакт, да проверим, че се е възвърнала мускулната му сила, до някаква степен е адекватен, тогава чак се превежда към отделението. До един час трябва да преминат страничните ефекти“, разказа д-р Асов.
