Д-р Бахрам Фирузи: България ми даде възможност за добра кариера и развитие

Д-р Бахрам Фирузи е ортопед-травматолог, специализирал Хирургия на ръката. Завършва средното си образование в Дубай през 1997 г. През 2005 г. се дипломира в Медицински университет Санкт-Петербург, Русия. От 2006 г. до 2011 г. специализира в секцията по ортопедия и травматология на „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов”. От 2011 година е ординатор към клиниката по хирургия на ръката, микрохирургия и реплантация към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов”. През същата година придобива специалност по „Ортопедия и травматология”. От януари 2020 г. е част от екипа на УМБАЛ “Света Анна”- София към клиника по ортопедия и травматология.

Д-р Фирузи, как избрахте медицината за своя професия?

Роден съм с една аномалия на крака, т. нар. криво краче. Опериран съм на тригодишна възраст и след това дълги години ходех със специални обувки и се изискваха специални грижи. Операцията е много успешна, тъй като в момента няма и следа от тази деформация. Винаги съм мечтал да стана лекар. По-скоро винаги съм искал да стана ортопед, за да помагам на хората така, както този лекар помогна на мен.

Как избрахте специалността Хирургия на ръката?

Това е една много интересна и фина, но много сложна специалност и много се отличава от общата травматология. Ръката е един орган, в който има съвкупност от фини кости, нерви и сухожилия, а движението на всяка става е много по-различно в сравнение с другите части от тялото. Тази фина хирургия винаги ме привличаше откакто започнах да уча. Вече във втората година от специализацията ми осъзнах, че искам точно с това да се занимавам . Специфичността при тази тясна специалност е такава, че се изисква много средоперативни грижи, също така зависи и от усилията на пациента и терапевта на ръката.

Кои са травмите на ръката, заради които се налага да се предприемат оперативни действия? Има ли и тук сезонност на травмите?

Като във всички други хирургии операциите в хирургия на ръка се делят на две части – планови и спешни операции. С оглед на това, че функциите на ръката са разновидни - плановите операции в хирургия на ръката са много и различни. Част от тях са Периферни компресивни невропатии на ръката и горният крайник, Костна, кожна и сухожилна реконструкция на ръката, Декервенова болест, Дюпюитренова контрактура, Синдром на карпалния канал, Стенозиращ тендовагинит и много други.

Във всеки сезон могат да се наблюдават различни видове травми в областта на ръката. Рутинните операции са скъсано сухожилие или банално падане, което води до счупване на костите на ръката. През летния сезон хората работят много с различни режещи инструменти като флексове, циркуляри, а през зимата по-чести са травмите от падания. По време на празниците се използват пиротехнически средства, което води до най-осъкатяващите травми за ръката.

Може ли тендовагенитът да бъде излекуван неоперативно?

Много често идват такива пациенти.

Наричат го “болест на офиса”, но работата на компютър не е единствената причина за него. Среща се при хора, които правят едни и същи, често повтарящи се движения. Ако пациентът предприеме мерки навреме, може да не се стигне до оперативно лечение.

Препоръчвам им да избягват дейности от ежедневието, които обострят страданието. При модифициране на поведението, провеждане на подходяща терапия - медикаментозна и физиотерапевтична, постепенно симптомите отшумяват и може да избегне оперативно лечение.

Коя е любимата Ви операция?

Най-голямо удоволствие ми доставя добрият резултат от лечение. Когато виждаш, че пациентът е доволен и е постигнат резултата, на който той се е надявал, е най-голямото удовлетворение. А любимата ми интервенция е при Дюпюитреновата контрактура, поради интреса ми към това заболяване, имах възможността да посетя курс и лекции в специализирана клиника по Дюпюитрен в чужбина. Заболяването е генетично и има наследствен характер. При Дюпюитреновата контрактура пръстите не могат да се изпънат и остават принудително свити.

Лекарите с Вашата специалност често се срещат с известни хора, Вие имате ли пациенти сред популярните личности?

Едни от известните ми пациенти са семейството на Армен Назарян. Освен него, преди известно време и синът му беше пострадал, довериха ми се, оперирах го успешно, което му даде възможност да се върна към борбата и да печели медали - олимпийски, световни и европейски. Друг мой известен пациент е художникът Дончо Дончев. Два месеца след операцията му, той ми донесе една огромна картина, рисувана от него, като благодарност за това, че може 100% да използва ръцете си.

Как се разтоварвате от напрежението в болницата?

Преди се прибирах от работа изключително уморен, вечерях и си лягах. Покрай жена ми, която е оперна певица, посещавам много културни събития - опери, оперети,театри. Това много ме разтоварва. Комбинацията между тежка хирургия с огромна отговорност към пациентите и средата на изкуството, която е напълно противоположна, много ми помага да се чувствам добре и зареден с положителна енергия.

Жена Ви ли е причината да изберете България?

Не само тя, с нея се запознахме преди три години, а миналата година и направих предложение за брак в Париж. Два месеца след това се оженихме. Смятам, че мястото ми е в България, защото освен, че ми харесва самата страна, България ми даде възможност за добра кариера и развитие. Доста години съм работил, за да стигна до това ниво и не смятам, че същите възможности бих имал на Запад. Причината не е само една. Има нещо, което няма как да го опиша с думи... накратко казано – влюбих се в тази страна .

Защо избрахте УМБАЛ „Св. Анна“-София?

Около 10 години съм работил в „Пирогов“ в Клиниката по Хирургия на ръката, микрохирургия и реплатнация. Миналата година получих покана от директора на болница „Св. Анна“ и приех предложението му. Това е много голямо предизвикателство за мен, отварям нова страница в кариерата си, защото тук има много силна Клиника по ортопедия и травматология, но никога не е имало център по Хирургия на ръката. На мен са възложени две отговорни задачи – да обучавам младите лекари в областта на Хиругия на ръката и да развивам Хиругия на ръката в тази болница, за да можем заедно да помагаме на хора с подобни проблеми. Досега заради липсата на такъв специалист в болница “Света Анна”- София , много често пациентите са препращани в други болници. От началота на тази година това вече не се случва, защото в мое лице и в лицето на екипа ми успешно лекуваме пациентите.