Д-р Биляна Михайлова е началник на Отделението по нервни болести на УМБАЛ „Бургасмед“. Завършила е медицина в МУ- Плевен през 2015г., а специалност по неврология придобива през 2020г. Притежава сертификати за ЕМГ и за озонотерапия от 2024 г.
Нейните професионални интереси са в областта на заболяванията на вестибуларната система, мозъчно-съдови заболявания - инсулти, дископатии, увреждания на междупрешленни дискове, главоболие.
Използва озонотерапия за лечение на дискови хернии и различни видове дископатии, ишиас, главоболие, централни и периферни световъртежи, състояния след исхемични инсулти, сред редица други заболявания.
Днес разговаряме с д-р Михайлова за възможностите на този метод, за показанията, при които той се прилага и за насоките, в които се очаква той да се развива в бъдеще.
Д-р Михайлова, вие сте сред специалистите невролози прилагащи озонотерапия. Разкажете накратко какво представлява този метод?
Както подсказва самото име това е метод за лечение, при който се използва медицински озон. Има два основни метода, които аз като невролог прилагам в своята практика. Това са автохемотерапията и методът дискосан. При автохемотерапията се използва малко количество кръв, озонира се и след това се влива обратно в системното кръвообращение. Много подходяща е при лечение на главоболие от различен произход, състояния след исхемичен инсулт, централни и периферни световъртежи, диабетна полиневропатия и т. н. При другия метод, който използвам много в своята практика – дискосан, се правят локални апликации тип мускулна инжекция в областта на самата херния.
Кога методът започва да навлиза в клиничната практика, как се е развивал във времето, има ли формирани научни школи със значими постижения?
Навлизането на озона по-масово в клиничната практика се счита, че идва от Германия. Още през Първата световна война немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължи на голямото количество озон във въздуха. Немските лекари обработвали с озон трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и за кръвоспиране при рани. След войната обаче практически за двайсет-трийсет години изследванията били прекратени.
Едва през 70-те години на миналия век отново специалистите си припомнят за лечебните свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания. На немската школа се приписва въвеждането на метода автохемотерапия. Италианската школа пък има принос като въвежда метода дискосан за лечение на дискови хернии. Руската школа въвежда метода озониран физиологичен разтвор и т. н.
През какво обучение преминават лекарите, които искат да практикуват озонотерапия? Колко са те у нас?
Лекарите преминават през курс на теоретично и практическо обучение от сертифицирани специалисти и придобиват съответния сертификат за работа с озон. Такъв тип специалисти обаче са много малко в страната.
Според Вас достатъчно добре ли се познават възможностите на озонотерапията от лекарите с други специалности извън неврологията и физикалната медицина, например ревматолози, ортопеди, травматолози? Добра ли е информираността сред общопрактикуващите лекари?
За съжаление не, няма много информация. Колегите не са напълно запознати.
Какви пациенти най-често търсят помощта Ви като невролог озонотерапевт?
Най-честата причина, която води пациентите е болката. Обикновено имат дискови хернии, но не искат да се подлагат на оперативно лечение и търсят други възможности за лечение. Другата честа причина е главоболието.
Кои са индикациите, при които тя има най-добър ефект – самостоятелно или като част от комплексното лечение? Приложим ли е методът при деца?
Индикациите за приложение са много, но ще наблегна най-вече на различни болкови синдроми от дискови хернии на врата, гърба или кръста, ишиас, радикулит, неврит, главоболие от различен произход, състояния след инсулт, централни и периферни световъртежи. Тази терапия може да се прилага самостоятелно и като допълваща терапия съвместно с класическите методи на базата на прием на медикаменти и физиотерапия.
За съжаление обаче тези методи не са достатъчно проучени при деца и засега не се прилагат.
Какво включва предварителната оценка на състоянието на пациент преди да се пристъпи към консултация и лечение с озон?
Първоначално е необходимо да се направи преглед, за да се прецени дали пациентът е подходящ за този метод на лечение, има ли някакви противопоказания. Изготвя се индивидуален план за лечение според изходното клинично състояние на пациента, придружаващи заболявания. Правят се курсове на лечение по специални протоколи и се оценява индивидуално колко такива са необходими.
Как се измерват ефектите от лечението?
След определен брой процедури самият пациент усеща благотворното влияние от озона. За мен като специалист ефектът се измерва освен от добрата обратна връзка от пациента, така и чрез образна диагностика и лабораторни тестове.
И вместо заключение - наблюдава ли се разширение на показанията, какво сочи световната практика?
Да, въвеждат се все повече показания за приложение в световен мащаб дори и онкологичните заболявания не са противопоказание. Напротив, има проучвания в полза на нейния противотуморен и антиметастатичен ефект.
