Д-р Божидар Маринов: Съдбата помага на смелите и в медицината

Д-р Божидар Маринов е завършил средното си образование в Първа езикова гимназия във Варна през 2017 г.

През 2023 г. се дипломира в Медицински университет-София.

По време на следването си работи като болногледач в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Александровска“. От март 2024 г. е специализант по ендокринология в същата клиника.

Д-р Маринов, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Аз съм първо поколение лекар във фамилията. Някак си с медицината взаимно се харесахме. Не мога да определя как точно се формира това желание у мен. Родителите ми са ми споделяли, че когато съм проходил, съм хванал именно стетоскопа. Не знам дали това е било знак от съдбата. Може би воден от желанието ми да помагам на хората, в края на гимназиалното си обучение вече твърдо бях решил, че медицината ще е моят избор. Срещнах пълната подкрепа на семейството си, което ме окуражи в изборът ми. Така приех предизвикателството да следвам медицина. Професията, разбира се, е трудна, заради отговорността за живота и здравето на другите, но и заради емоционалния заряд, който носи н себе си. Сега, след като завърших образованието си, мога да кажа, че това беше най–разумното и осъзнато решение в живота ми до момента.

По време на следването си сте работил и като доброволец. На какво Ви научиха тези години? Кои истини за професията прозряхте при този първи досег с истинската, реалната медицина?

 Започнах работа като болногледач в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ„Александровска“ през лятото на 2020 г. – в разгара на COVID пандемията. Работата беше динамична, разнообразна, помогна ми да придобия практически опит в овладяването на различни медицински манипулации. Направи ме по-дисциплиниран и по-организиран.

Дългите дежурства, стресът, напрежението, но и подкрепата на по–опитните и компетентни колеги – с една дума, цялата професионална среда, още тогава ми показаха, че това е моето призвание и ако проявя постоянство, ще успея да се реализирам в ендокринологията.

Кои са Вашите големи учители, онези, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Разбира се, че много важна роля за формирането ми като личност играят моите родители. Те положиха усилия да възпитат у мен упоритост, борбеност, целеустременост. Запомнил съме дна сентенция, която майка ми често повтаря: „Съдбата помага на смелите“.

Много дължа и на учителите си в Първа езикова гимназия - Варна, те насърчиха ме и ме подготвиха за кандидатстване в МУ -София, това беше преподставка за успешното ми представяне на изпитите.

За професионалното ми израстване безценна роля изиграха и преподавателите ми в университета. Благодаря и на проф. Здравко Каменов, един изключителен професионалист и учител, отдаден на медицината, затова, че ми даде шанс да се развивам в избраната от мен. Той направи всичко възможно да се чувствам част от ръководения от него колектив още от самото начало, включи ме в научни проекти, което е много полезно за един току–що завършил лекар. Благодаря и на целия екип на клиниката – лекари, медицински сестри и санитари, за всичко, на което ме научиха. Това е една голяма житейска и професионална школа.

Как избрахте специалността ендокринология?

В процеса на обучение се прояви интересът ми към дисциплините от областта на вътрешните болести и по–специално към жлезите с вътрешна секреция. Работата ми като болногледач, както и атмосферата в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната, затвърдиха желанието ми да избера ендокринологията.

Това е една комплексна специалност, за която се изисква много добра теоретична и практическа подготовка по медицина. Тя изучава хормоналния баланс в човешкото тяло, който има голямо значение за функционирането на останалите органи и системи и изисква задълбочени познания от почти всички други области на медицината.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие, кои теми и проблеми в тази област приемате за най-интересни и предизвикателни?

В началото съм на четиригодишен курс на обучение за придобиване на специалност. Надявам се, с помощта на колегите, че ще се изградя като добър и уважаван специалист в областта на ендокринологията. В перспектива бих искал да се занимавам и с научна и преподавателска работа, харесва ми да общувам със студенти. В клиниката се срещам с най–разнообразни случаи на заболявания, научавам нови неща, но като че ли на този етап интересите ми са свързани с диабетологията - това е една от най -бързо развиващите се области в ендокринологията и вътрешната медицина, както и със заболяванията на щитовидната жлеза. По данни на СЗО над 500 милиона души по света имат захарен диабет, а в България те са около 500 хиляди, като около 35% от тях не знаят, че имат диабет.

От какви принципи се ръководите в общуването си с колеги и пациенти?

В Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Александровска“ работим като сплотен и амбициозен екип от професионалисти.

Още при постъпването ми тук видях, че по–опитните колеги с желание споделят своя опит, оказват ми помощ и заедно дискутираме интересни случаи. Изградена е среда на взаимно уважение и доверие, както между екипа, така и в отношението към пациентите.

От колегите се уча да подхождам деликатно и с внимание към пациентите и към техните близки, да ги изслушвам търпеливо, да се интересувам не само от конкретния проблем на болните, но и от съпътстващите го, да ги подкрепям в борбата им със заболяването. Честните и открити отношения, толерантността, позитивизма и човечността, са в основата на постигането на добрите резултати и развитието ни като добри хора, личности и професионалисти.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, любим спорт, хоби, предпочитани дестинации за пътешествия?

Като специализант ми остава малко свободно време, което запълвам с пътуване из страната, имаме чудесна природа, а от малък със семейството и приятелите посещавам и историческите ни забележителности. В нашата страна, както се казва, където пипнеш, изскача исторически артефакт. Харесва ми много и Италия. Вече два пъти бях там, но с удоволствие бих я посетил отново. Мисля да си направя есенен тур из Тоскана, Флоренция и околностите. Ако успея да си открадна малко време, посещавам фитнеса или тичам в базата на НСА. Обичам да чета произведения на съвременни български автори, но напоследък от специализирана медицинска литература ми остава малко време за художествена.

И тъй като вече сме на прага на лятото – коя е най-голямата Ви лятна мечта?

Обичам морето, липсват ми варненските плажове, морският бриз, шумните компании и музиката от заведенията по Алея първа, чайките и гларусите, приятелите от ученическите години. Имам сантименти към този град и с удоволствие ще отскоча това лято до там. Не бих отказал и летен коктейл на брега на Бяло море – Северна Гърция и курортите й са ми любими.