Д-р Ботев: В момента у нас дарителите са повече от възможностите за даряване

Голям напредък е, че у нас кръвна плазма вече може да се дарява в някои от големите градове в страната. Има обаче и лоши новини. Това заяви пред БНТ хематологът д-р Чавдар Ботев,

"Добрите новини са, че се отвориха няколко центъра и хората, които искат да даряват, не се налага да пътуват. Лошите новини са, че една голяма част от взимането на кръвна плазма става чрез кръводаряване, а всъщност при съвременната ситуация един пациент се нуждае от 3 до 4 сака реконвалесцентна плазма, поради това, че основният титър - количеството антитела в плазмата, е сравнително ниско в България", посочи специалистът и уточни, че в момента 15% от даряваната плазма е с нисък титър, 15% с висок, а 70% е със среден.

По думите му така ще трябва да се прелеят по три сака на пациент, което означава, че трима души трябва да дарят чрез кръводаряване за един.

„Ако се дарява чрез плазмафереза, един човек може да дари три сака и то 3-4 пъти“, уточни д-р Ботев.

В момента дарителите са повече от възможността за даряване, допълни той.

"Към момента търсенето е по-голямо от предлагането, това се мъчи да се компенсира чрез обикновено даряване на кръв, която се разделя на еритроцити и реконвалесцентна плазма", каза специалистът.

Хематологът обясни, че пациентите с нулева кръвна група могат да получат кръвна плазма и от хора с А, B и AB кръвни групи. Но пациентите с рядката кръвна група AB могат да получат плазма само от същата кръвна група.

"При пациентите с АB кръвна група нещата са драматични, защото за тях не може да се намери реконвалесцентна плазма, трябва хората с тази кръвна група да се обединят, да са солидарни един с друг и при тях на 100% плазмата трябва да се набавя чрез плазмафереза", каза още д-р Ботев.

В България определяме някакви антитела срещу вируса, но те не са вирус неутрализиращите. Те са съвсем специфични тези антитела и се появяват много по-късно, обясни още хематологът.

Д-р Ботев заяви, че вирус в нормална обстановка имаме първите 6 дни от появата на симптоми. Но малка група хора могат да имат и до 20-ия ден, а при по-възрастните хора този период се удължава до 12-ия ден.

Хематологът изрази притеснение от това, че у нас вирусолозите не участват достатъчно активно в процеса по даряването и прилагането на кръвна плазма. По думите му те трябва да се включат по-активно на първа линия. Д-р Ботев отбеляза, че поне засега вирусолозите масово присъстват в диагностиката, при PCR тестовете, а според него те имат сериозно място и в клиниките.