На 17 ноември, световният ден на недоносените деца, отбелязваме хиляди истории — на малки герои, които са се родили преждевременно и на стотици хиляди семейства, които ежедневно се борят за тяхната своевременна грижа и добър старт.
Успоредно с емоциите стоят и фактите: по данни на WorldHealthOrganization (СЗО), през 2020 г. приблизително 13,4 милиона бебета са се родили преждевременно — т.е. преди 37 гестационна седмица. Това означава, че над едно от всеки десет раждания по света е преждевременно.
В България числата също са тревожни — около 6500 преждевременно родени деца са регистрирани през 2021 г., което прави приблизително 12,2 % от всички раждания.
Други източници отбелязват, че всяко десето бебе в страната се ражда преждевременно.
Този ден ни напомня, че зад статистиката стоят много животи — и че всяко едно недоносено новородено има нужда от професионална грижа, подкрепа и шанс да расте здраво. По темата разговаряме с д-р Бояджиев — началник на Отделението по неонатология към УМБАЛ „Лозенец“, който ще ни помогне да разберем какво означава да родиш прекалено рано и какво се прави в България за тези най-уязвими деца.
Д-р Бояджиев, какво означава „недоносено“ дете и с какъв процент от всички родени се сблъскваме в България?
Когато говорим за „недоносено“ дете, имаме предвид бебе, родено преди завършена 37-гестационна седмица. Това е рамка, при която органите на бебето все още не са напълно развити и се налага значителна подкрепа. Най-големите предизвикателства са свързани с подкрепа на дишането и хемодинамиката, борбата с инфекциите, храненето и поддържане на стабилна температура. Тези пациенти са много уязвими поради все още недоразвита и слаба имунна система.
В България, според наличните данни, процентът на преждевременните раждания е приблизително между 10 % и 12 % от всички живородени.
Какви са най-честите причини за преждевременно раждане у нас и какви са рисковите фактори?
Причините са многобройни и често комбинирани — инфекции по време на бременността, многоплодна бременност и хронични заболявания на майката, като високо кръвно налягане, диабет и др. Понякога раждането е преждевременно без установени причини. Известно е също, че възрастта на майката (много млада или над 35 години) и нежелани усложнения през бременността повишават риска. В България изследвания показват, че протоколите за проследяване на високорискови бременности могат да бъдат подобрени.
Какво представлява грижата в неонатологията за едно преждевременно родено дете и какви са ключовите интервенции, които правят разликата?
Преждевременното раждане не е провал – то е предизвикателство, което приемаме всички заедно – родители, бебе и медицински екип! То остава едно от най-сериозните предизвикателства в съвременната неонатология, но благодарение на напредъка в медицината, преждевременно родените бебета имат все по-големи шансове за оцеляване и добро развитие.
Грижата започва веднага след раждането в зависимост от състоянието на плода – с адекватна респираторна и хемодинамична поддръжка, поддържане на подходяща температура, защита и/или борба с инфекциите и подпомагане на кърменето. В отделението по неонатология грижата продължава с мониторинг на жизненоважни функции, грижа за храненето и, при необходимост, механична вентилация или неинвазивна дихателна поддръжка, както и грижа за потенциални усложнения като ретинопатия на недоносеното, мозъчни кръвоизливи или исхемии и последващи евентуални неврологични усложнения в дългосрочен план. Съвременните данни показват, че голяма част от смъртните случаи при деца под 5 години се дължат именно на усложнения от недоносеност.
Каква е ситуацията в България – какви са постиженията и в какво все още има предизвикателства?
В България имаме добри професионалисти, клиники и екипи, които се справят с преждевременно родените деца — включително тези с екстремно ниско тегло. В УМБАЛ „Лозенец“ разполагаме с модерно оборудване и висококвалифициран екип от специалисти, които работят всеотдайно за тези малки пациенти. Имаме последно поколение неонатални инкубатори, апаратура за интензивна респираторна терапия и апаратура от най-висок клас, която ни помага да осигурим оптимална грижа за недоносените бебета. Въпреки това предизвикателствата остават: нуждата от по-широко прилагане на добри медицински практики, базирани на клинични доказателства, по-ранна идентификация на рисковите бременности, разширяване на подкрепата за семейства след изписване и осигуряване на равен достъп до висококачествена неонатологична грижа в цялата страна. Все още има какво да се желае относно спешния неонатален транспорт, който официално липсва в страната.
Каква е ролята на семейството и родителите при подкрепата на преждевременно роденото дете?
Родителите са ключови. Аз вярвам, че семейната подкрепа е неразделна част от лечението и затова работим активно с родителите, като ги информираме и им помагаме да се чувстват част от процеса. Освен медицинските грижи, е изключително важно да се осигури контакт кожа-в-кожа (кенгуру-грижа), подкрепа за кърмене, минимизиране на стреса за бебето и участието на семейството във всичко — от лечение до грижа в отделението и след това у дома. Емоционалната подкрепа, проследяване на високорисковите новородени, обучението на родителите за признаците на усложнения — всичко това прави огромна разликата за по-нататъшното развитие на детето.
Какви са най-важните фактори за дългосрочния успех при недоносените деца?
Най-съществените фактори са навременна и комплексна грижа, както и индивидуалният подход за всеки специфичен случай/пациент. Колкото по-рано успеем да стабилизираме състоянието на бебето и да сведем усложненията до минимум, толкова по-големи са шансовете за добра прогноза.
От изключително значение е и активното участие на родителите. Контактът кожа в кожа, известен като „кенгуру-грижа“, не само укрепва връзката между родител и дете, но и доказано подпомага растежа, имунитета и нервно-психичното развитие на детето в дългосрочен план.
По повод днешния ден – какво бихте искали да посъветвате бъдещите майки и медицинските специалисти?
На бъдещите родители бих искал да кажа: не сте сами! Ние, медицинските специалисти, сме тук, за да ви помогнем и подкрепим.
Следете бременността си редовно, живейте по-здравословно, спазвайте препоръките на акушер-гинеколога, обръщайте внимание на сигнали като болка, кървене, преждевременни контракции и не подценявайте стресови фактори, инфекции и хронични заболявания.
За медицинските специалисти: продължавайте да развивате неонатологичните грижи. Нека бъдем по-малко инвазивни, разбира се, когато това е възможно. Нека прилагаме иновациите в нашата специалност и развиваме практики, базирани на клинични доказателства, мултидисциплинарен подход и повече ангажираност на семействата по времето на престоя в неонатологичното отделение.
Не забравяйте, че преждевременно родените деца не са просто статистика! Тe са малки раними пациенти, които заслужават равен шанс да растат здрави и щастливи.
Преждевременното раждане не е край, а начало – на един по-труден, но възможен път. С навременна медицинска намеса, професионализъм и родителска обич, тези малки бойци имат шанс да догонят своите връстници и да израснат здрави и силни деца.
Какви са вашите очаквания и надежди за бъдещата грижа на недоносените деца у нас?
Имам надежда, че ще видим още по-голямо разпространение на практиките Kangaroo Care (кенгуру-грижа), ще се подобри проследяването на развитието на преждевременно родените деца и интервенциите да започват още по-рано. Също така се надявам, че ще бъде обърнато внимание на равния достъп до услуги в цялата страна, така че и в по-отдалечените региони децата да получат същото качество на грижа. И наистина, много бих искал в 21-ви век и в нашата страна да бъде създадено звено за спешен/планов неонатален транспорт – ние го дължим на нашите най-малки пациенти.
И накрая – обществото и медиите да продължат да обръщат внимание на дни като днешния, защото информираността води до промяна!
Д-р Бояджиев и екипът на УМБАЛ „Лозенец“ посвещават всеки свой ден на грижата за най-малките пациенти – онези, които се раждат твърде рано, но с огромна сила. Те са хората, които превръщат надеждата в действие – от първия дъх на едно преждевременно родено бебе до момента, в който то поема по своя път извън интензивното отделение. На Световния ден на недоносените деца си припомняме, че чудото на живота често идва в най-малък размер.
***
Д-р Щерю Бояджиев завършва медицина и придобива специалност по неонатология в Медицински университет – Пловдив. Професионалния си път започва като лекар реаниматор в ЦСМП – Пловдив, след което работи като педиатър и неонатолог в МБАЛ Асеновград ЕООД до 2013 г. В периода 2008-2013 г. специализира неонатология в Клиниката по неонатология на Медицински университет – Пловдив. За кратко време в началото на 2013 г. е началник на Неонатологичното отделение на УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас. Д-р Щерю Бояджиев специализира във водещи центрове по неонатология в Германия и Великобритания. Участва редовно в международни симпозиуми и конференции по неонатология. От средата на 2013 г. е неонатолог в Chelsea & Westminster Hospital NHS FT, Лондон, Великобритания, а в периода 2014-2017 г. работи в Неонатологичното отделение на Cambridge University Hospitals NHS FT – Addenbrookes Hospital/Rosie Maternity Hospital, Кеймбридж, Великобритания, където освен че е неонатолог, осъществява спешен неонатологичен транспорт и консултации за района на Източна Англия /Acute Neonatal Transfer Service – East of England NHS, Cambridge, UK/. От 03.2022 е активен член и участник в учредяването на NEVAT Neonatal European Vascular Access Team - Европейски екип за централен съдов достъп на новородени. А от 05.2024 e alternate member в ЕМА European Medicines Agency- PDCO- Paediatric Committee. Сертифициран е да провежда Bayley Scales of Infant and Toddler Development, Third Edition, който оценява нервно-психичното развитие на кърмачета и малки деца на възраст от 1 до 42 месеца. От септември 2017 г. е началник на отделението по неонатология на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. Владее английски, гръцки и руски език. Член е на БЛС и на Асоциацията по неонатология в България, както и на GMC и Royal College of Paediatrics and Child Health – Великобритания.
