Д-р Брънзалов: Ако искаме европейско здравеопазване, не може да имаме балканско финансиране

С анекса към НРД 2023-2025 се въвежда СМС или вайбъра известяване за оказано лечение на пациентите и затова при хоспитализация ще се изисква телефон на пациента или негов законен представител. Това съобщи пред БНР председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по повод дадения от Събора на Лекарския съюз мандат за подписване на анекса.

„Тук искам дебело да подчертая, че становището на БЛС е, че това е недостатъчно. Пациентът трябва активно да участва в контрола и той трябва не да бъде известяван, а да верифицира чрез телефон или вайбър или каквото и да се въведе, за да може той да удостоверява, че получава здравна грижа в каквото и да е лечебно заведение. Това е много малка крачка напред в сравнение с целта, която трябва да бъде постигната, а именно активно и превантивно участие на пациента в контрол на медицинските действия. За това настоява БЛС, който не е контролен орган, но дава предложения на контролните органи, които проявяват абсолютна резистентност относно това наше предложение“, обясни д-р Брънзалов.

По думите му е много по-удобно политически да се говори „лекарите точат касата“, но с верификацията ще стане ясно, че това, което лечебните заведения в България са извършили и извършват, е действително, а това ще означава, че българското правителство и българската държава не може да осигурят адекватно здравеопазване за българския народ. „Нуждите на обществото са непокрити от страна на държавата“, категоричен беше председателят на БЛС.

Д-р Брънзалов съобщи, че в анекса се дава приоритет на детското здравеопазване както в първичната, така и в специализираната извънболнична помощ. Сред останалите промени в първичната извънболнична помощ се поставя акцент върху наблюдението на полиморбидните пациенти -тези, които имат повече хронични заболявания. При медико-диагностичните дейности, акцентът е повишение на цените приоритетно в образната диагностика.

„Акценти има и в микробиологията, патоанатомията, но не бих казал, че са достатъчни. По отношение на болничната помощ, увеличение на бюджета там е само с 240 милиона, спрямо заплатените средства през миналата година, защото, знаете, 146 милиона в миналата година, които не можаха да се разплатят по лечебните заведения за болнична помощ, трябва да се заплатят с бюджета за 2025-та година. И поради причината, че остатъка от 94 милиона увеличение не е достатъчен да се увеличат цените на клиничните пътеки, за съжаление, там няма никакви увеличения на цените на клиничните пътеки. Дебат може да има по този въпрос“, каза д-р Брънзалов.

В отговор на въпрос как може да бъде променена структурата на бюджета на НЗОК, така че парите да не отиват за хоспитализации, а за превенция, д-р Брънзалов каза, че БЛС отдавна е дало своите предложения, но е нужно пълно съдействие от Министерството на здравеопазването. „Немалка част от клиничните пътеки могат да станат амбулаторни процедури. И тези амбулаторни процедури да се извършват в извънболничната помощ. 80% от хоспитализациите в САЩ са за един ден. Ние трябва да използваме добрите практики, дали сме нашите предложения. За да започне този процес, това изисква промяна в българската нормативна уредба. Именно в Наредба 9 на МЗ всичките алгоритми и кодове, които са част от клиничните пътеки, съответно от амбулаторните процедури, трябва да се рационализират. А някой от тях да се променят. За да стане факт, трудът ще бъде колосален, ние обаче с нашите експерти сме готови да се включим, за да може да се рационализира въпросната наредба, за да намалеят хоспитализациите, а тези, които действително трябва да бъдат осъществени и трябва да бъдат за по-кратък срок. За тези обаче, които налагат по-дълго лечение, също трябва да се поработи, за да може тези болни да бъдат долекувани адекватно и да продължат лечението си в домашни условия“, каза той. 

Д-р Брънзалов добави, че всичко е въпрос на точни алгоритми, но с този бюджет който в момента разполагаме, е много скептичен относно осъществяването на какъвто и вид политика в болничната помощ. „Тази година няма да имаме увеличение на нито една клинична пътека или процедура, а в същия момент се добавят нови. Да, медицина се развива. Има нови заболявания, които подлежат на болнично лечение, но как да има нови дейности при фиксиран, не увеличен, бюджет? За всяка една дейност в обществото и услуга, и медицинската не прави изключение, искаме три неща - да е достъпна, да е евтина и да е качествена. Но за да се постигне това нещо, трябва да има абсолютно реален, рационален синхрон между трите. При положение, че едното куца, то се отразява неминуемо и на останалите две“, категоричен беше той и добави, че българските лекари са герои, щом с този бюджет осъществяват качество на здравната услуга, сравнимо с това в другите европейски страни.

„Ако искаме европейско здравеопазване, не може да имаме балканско финансиране“, каза още д-р Брънзалов.

Той припомни, че един от вариантите за по-добро финансиране на системата е увеличаването на здравната вноска. „В началото на здравната реформа беше заложено поетапно увеличение. Тя тогава стартира от 6% като клиничните пътеки и дейности бяха много по-малко. Беше заложено да расте през определен период от време до над 12%, като при това положение няма да има никакво доплащане в системата на здравеопазването. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме. Не трябва да забравя българския народ, че един бивш министър почти целият резерв, от порядъка на 1,4 млрд. лв.  ги взе от резерва на НЗОК и никой не знае къде отидоха. Това са все неща, които някак си се изплъзват на обществото. Да, ние сме свикнали обществото да изисква повече от нас, но в същия момент нашата услуга не може да бъде безплатна. Това е едно от най-високо квалифицираните трудове и дейности, които се осъществяват спрямо хората. Няма и хубаво, и качествено, и достъпно, и евтино здравеопазване никъде по света. Трябва да се намери рационалния баланс, за да не се задъхва системата. А тя задъхва ли се, страда обществото. Това е нашето здраве“, завърши д-р Николай Брънзалов.