Д-р Брънзалов: Ако не се вземат мерки, процентът, който доплаща населението за здраве, ще расте

В сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности. Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пред NOVA NEWS в коментар на икономическия анализ на ЕКИП за финансовото състояние на здравната система.

„При това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват“, допълни д-р Брънзалов.

В анализа са сравнени цените на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната справедлива цена. „Съотношение е стряскащо. Например за пътеките по нервни болести остойностяването е в пъти по-малко, отколкото би трябвало да бъде. Средно за пътека се заплаща 616 евро, а справедливата цена е 2416 евро. Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, подчерта той.

Д-р Брънзалов беше категоричен, че ако не се вземат мерки, процентът, който доплаща населението, ще расте.

„Първото, което трябва да се направи, е да се увеличи процентът от БВП, който се отделя за здравеопазване. Ние сме на опашката на ЕС по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. Фактът, че събираме още капачки, за да се купуват кувьози и линейки, показва колко тежко е недофинансирана системата. Например в Австрия публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население. Австрийците не боледуват по-различно от българите“, отбеляза той, като допълни, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този в България.

Д-р Брънзалов заяви, че категорично трябва да се помисли за възможни допълнителни източници на финансиране. „Има допълнителни ресурси, които биха могли да бъдат ползвани. В България много голяма част от населението не е осигурено, но по различен начин ползва здравни услуги. Това допълнително натоварва системата. Възможно е за здравеопазване да се отделя и процент от акцизите върху тютюневите изделия към здравеопазването – практика, която съществува в редица европейски държави“, каза той.

Председателят на БЛС заяви, че съсловната организация е дала своите предложения за допълнителен контрол в системата, както и настоява продължаващото медицинско обучение да стане задължително. „Ние не говорим само за пари, но системата е недофинансирана“, каза д-р Брънзалов.

По думите му рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние. Особено уязвими са лечебни заведения в региони с малка и застаряваща популация.

„Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа. Сега нужните допълнителни средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите“, заяви д-р Николай Брънзалов.