Д-р Брънзалов: В Германия здравната вноска е 14,8%, а българинът не боледува различно от германеца

Главният извод от анализа на Health Metrics е, че до 2040 г. България ще загуби около 50 млрд. лв. по различни причини за здравеопазване. Отделно много хора няма да бъдат здрави, за да работят и да си плащат осигуровките, ако не бъде увеличена здравната вноска. Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пред bTV в коментар на икономическият анализ за последиците, ако здравноосигурителната вноска остане на сегашното си ниво.

„В Европа няма здравноосигурителна вноска от 8%. Няма и друга държава, която заделя около 5% от БВП за здравеопазване. В същото време и технологиите, и медицината се движат на много високи скорости, които изискват допълнително финансиране“, заяви Брънзалов. Той даде пример, че в Германия здравноосигурителната вноска е 14,8%. Най-близо до нас е Румъния с 10%.

„Германецът не боледува различно от българина. Само, че Германия заделя много по-висок процент от БВП за здравеопазване“, добави още д-р Брънзалов.

„Официални преговори относно вдигането на здравноосигурителната вноска към този момент не са водени. В неофициални разговори всички са наясно, че тези пари за здравеопазване са недостатъчни. Това е политическо решение, което няма да носи политически дивиденти за съответната партия, която го предложи. Това е моето обяснение“, каза д-р Николай Брънзалов. Той отново подчерта, че ако искаме да се стремим към намаляване на доплащане, трябва да се увеличи здравноосигурителната вноска постепенно, както е заложено в началото на реформата на сектора.

Той коментира, че с осигуряването на 260 млн. евро за възнаграждения на медиците без специалност, държавата публично е доказала, че системата е недофинансирана.

"Не мисля, че младите лекари са особено доволни от взетото решение. Тази сума, която се гласува - 260 милиона, 30 от които ще се върнат в МЗ, останалите 230 милиона ще отидат само за болнична помощ за колеги специализанти и за всички работещи в системата. Въпросът все още стои отворен. Нашето предложение е следното - до момента, в който младите колеги вземат специалност, те целево се нуждаят от субсидия, давана от МЗ, за да не да ходят да се занимават с неспецифични дейности и да мислят как да свържат двата края. Медикът трябва да се занимава основно с медицина. След като вземе обаче специалност, вече има добри възможности за кариерно развитие", обясни председателят на БЛС.

Той подчерта, че МЗ има пълната информация за всички специализанти, като може да се осигурят допълни средства за младите, които работят в райони с недостиг на кадри.