Д-р Брънзалов: Здравната вноска трябва да расте плавно с 0,5-1% годишно

България отделя най-малко пари за здраве от всички европейски държави – 5% от БВП, и има най-ниската здравноосигурителна вноска – 8%. Държавите, които са преди нас, предпоследни, са със здравноосигурителна вноска от 10%, а страните, които се радват на сравнително добро здравеопазване, са с двойно по-висока от нашата вноска.

Това каза пред NOVA NEWS председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов в коментар на анализа на Health Metrics, който беше представен вчера.

Той подчерта, че един от проблемите, който по думите му много удобно политиците заобикалят, е огромният брой здравнонеосигурени български граждани – над 1 180 000 души. Д-р Брънзалов посочи, че в много държави понятието „неосигурен“ въобще не съществува.

„Вторият проблем е, че голяма част от българските граждани не плащат здравни вноски, но имат пълен достъп до здравната система. В последно време от многото политически изказвания във връзка с бюджета научих, че голяма част от щатовете на държавните служители са незаети, но фонд „Работна заплата“ си остава същият. Не мога да се съглася, че тези хора не трябва да плащат здравноосигурителни вноски, а ние, лекарите, трябва да плащаме. Това са парадокси, които се замитат от години и после се чудим защо системата е в това състояние“, каза още д-р Брънзалов.

Председателят на БЛС заяви, че най-важното в анализа на Health Metrics е прогнозата, че ако здравната вноска не се увеличи, България може да понесе над 50 млрд. лв. загуби до 2040 г., тъй като ще загуби кадри, ще има намален достъп до здравеопазване и съответно ръст на хроничните заболявания.

„Икономиката губи. Последиците ще са драматични, ако това се случи“, каза д-р Брънзалов.

Според него решението е постепенно и плавно увеличение на здравната вноска с 0,5–1% годишно, но първият марж трябва да е директно достигане на 10%, както е в Румъния.

„Доплащането ще спре тогава, когато здравноосигурителната вноска стане достатъчно висока, за да покрива разходите. Така беше заложено в началото на реформата, но тя замръзна на 8%. В самата реформа е заложено да расте вноската, но и да расте броят на дейностите, заплащани от НЗОК“, каза още той.

Д-р Брънзалов допълни, че трябва да се вземе политическо решение и то да бъде приложено в Закона за бюджета на НЗОК.

По отношение на заплатите на медиците без специалност, които са разписани в проекта на бюджета на Здравната каса за 2026 г., председателят на БЛС заяви, че това е напълно погрешен подход, тъй като Касата купува дейности, а не плаща заплати. „Проблем е и че във фокуса попадат само болниците, а специализантите в доболничната помощ остават извън този механизъм. В случая те ще се окажат в неравнопоставено положение, тъй като те получават 2,5 минимални работни заплати. Не може да бъдат финансирани и структури по сегашното законодателство. Дори в Министерството на здравеопазването се държат така, сякаш от тях нищо не зависи. Никой не може да обясни как точно ще се разпределят парите. Не е правилно и частите болници да бъдат изолирани от това“, заяви Брънзалов.

Според него решението е да се използва работещият модел от общопрактикуващата медицина – чрез Министерството на здравеопазването, медицинските университети и практиките, по ясен механизъм и със стабилно финансиране. „Трябва да направим така, че всички да бъдат еднакво малко недоволни. Само тогава ще има справедливост“, заключи председателят на БЛС.