Отдавна сигнализираме, че има недостиг на кадри в цялата система на здравеопазването, независимо каква специалност са или на какво ниво работят. За общопрактикуващите лекари обаче нещата стават критични, защото като брой те силно намаляват, основната група вече е над 51 години, което означава, че след няколко години проблемът още повече ще се изостри. Това заяви пред БНТ зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов.
„Общопрактикуващите лекари са много неравномерно разпределени на територията на страната – има населени места, където е почти невъзможно да се намери личен лекар и то не защото не желае, а защото не може да се клонира. От всичко това има много негативни последствия, за които ние отдавна сигнализираме“, каза той.
По думите му най-малко лични лекари има област Търговище – 51, в област Кърджали те са 69, във Видин – 80, а в София са 864.
„От 51 до 80 години е най-големия брой общопрактикуващи лекари. Семейните лекари под 40 години в цялата страна са 260. Няма нужда от коментар на тези факти. Песимистичната картина ще става още по-песимистична и е нужна целенасочена политика от държавници, за да се реши този проблем“, каза д-р Брънзалов.
Той заяви още, че законодателството е такова, че лекарите нямат право да отказват на пациент, който е поискал да се запише при тях и това води до неограничено разширяване на пациентската листа, което пък води до изискване към общопрактикуващите лекари да полагат принудителен труд.
Д-р Брънзалов коментира и допълнителната административна тежест за общопрактикуващите лекари като извинителните бележки за учениците, която ги натоварва, а същевременно е дейност, която може да бъде извършвана от други хора.
Реформата трябва да се състой: ако нямаш личен лекар ...отиваш директно при специалист, а той ако е нужно те изпраща при друг или в болница! Какво им треперите още на тези алчни старци ОПЛ та!
Защо изобщо ще ходиш и на специалист - направо иди в аптеката! Но пък преди да изказваш мнение за материя, която не разбираш, вземи се ограмоти поне, невежо човече!
Категорично в 21век няма нужда от лични лекари. Всеки се ориентира при какъв специалист да отиде. ОПЛ са излишен времеви и финансов разход!
КОВИД 19 доказа , че може и без лични лекари! Може да се посети директно специалист без направление! Стига сте важничели!
Тоя чичак бая загладен ми изглежда, хич не ми се види да се е измъчил в работата си. Мене ако питате, направо да ги закриват Джипките - няма никаква нужда от това звено !
То и от теб няма нужда, ама на - пръкнал си се.
Гнусната НЗОК няма как да накара лекарите да записват огромни бройки пациенти. Защото ще се окажат още по-изшамарени, когато И ТЕЗИ ОСТАНАЛИ ОПЛ СИ ПРЕКРАТЯТ УНИЗИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ с партийния боклук НЗОК и излязат за по 50 лв на медицински преглед в частния сектор. Много скоро лекарите ще определят правилата колко и как да работят ,а не пролетарската сган. Да ви лекуват комунетата, проруските слуги и популистите за които гласувахте наскоро.
Това прасе, не се ли усети да спре да говори, и да започне да работи? Намаляват личните лекари, защото намалява и населението- мрем. Естествен подбор. Я да видим коя джипка работи в петък следобед- никоя
Ватник затваряй си мръсната пролетарско-комунистическа уста на плюскач на безплатни неща Скоро ще видиш да ли ще намираш лекари. Ей, така ще си мерете на улицата и никой няма да дойде. Защото го заслужавате. Тъпанари никога не работили 24 часа искат лекарите да работят денонощно 24часа 7сни от седмицата.
Джипка- ватник ще наричаш баща си, защото не те е научил на елементарно възпитание. Дали ще мра с джипка или без джипка, все тая. Намалява населението- намаляват и джипките- логично. Омръзна ми от Мрънкалов и всякакви други мързеливци.
Личните лекари могат да отказват нови пациенти, като съберат максимума.
Няма максимум, но от 2500 пациента нагоре трябва да наеме още един лекар, по-нагоре още една сестра и лекар, и така на всеки 1000.
Както и няма как да им плащат на лекаря и сестрата.
И понеже няма откъде да намерят сестра и лекар значи това е максимума.
Бай Ганю спечели и тези избори Простащината в българската политика отиде далеч отвъд санитарната граница, която очертава все пак някаква – макар и мизерна – допустимост Едвин Сугарев Ако някой ме попита кой е спечелил изборите за български и европейски парламент, бих дал най-краткия възможен отговор: не, не ги спечелиха политиците. Спечели ги един герой от по-миналия век, при това литературен: бай Ганю. Образно казано, разбира се. Иначе ги спечелиха невежеството и простотията българска, впрегнати в полза на цинични търговци с политическото, които никога (и запомнете това никога!) нямат предвид общата полза, а само своята собствена. С други думи – чадата Ганюви, неизтребимите. И стига най-сетне с тези басни, че някой бил излъгал или подвел избирателите. Те избират – а не някой свише – и те носят пълната отговорност за своя избор. Това, че са достатъчно тъпи, за да не могат да следват собствения си интерес, не е оправдание. Това, че нямат мнение и искат някой друг да го формулира – също. Нито пък това, че по стар рефлекс от тоталитарните времена искат някой друг да решава вместо тях, защото така, без да носиш отговорност, по-спокойно и по-уютно се живее – с наведена главица, дето сабя не я сече, и под опеката на „силната ръка“. Всички тези народопсихологически батаци на българският народ бяха умело използвани на току що отминалите избори. Бяха „операционализирани“ – ако използваме тази модерна дума. Бяха положени във фундамента на българската държавност – така, както някога комунистите са полагали динамит под купола на „Света Неделя“. В полза на едни дембели без морални скрупули – дето могат хем да строят газопроводи в полза единствено на Путин, хем да се пишат „евроатлантици“ – когато в това има аванта. Мога да предвидя негодуванието, което ще предизвикат моите думи. Въобще не ми пука от това – но проблемът е, че простащината в българската политика отиде далеч отвъд санитарната граница, която очертава все пак някаква – макар и мизерна – допустимост. И проблемът е, че тази простащина, чиито корени са в пошлото хихикане на Тодор Живков, работи против България, унижава нейното настояще и унищожава нейното бъдеще. Доказателство: току-що отминалата предизборна кампания, доколкото калните борби могат да се нарекат така. Пълен триумф на лъжите и мерзкото дърдорене: то не бяха мазни кафета в скутове, то не бяха пудели и пачки, сервирани публично без доказателства за каквото и да било, то не бяха мъдри сентенции от рода на „който пачки вади, от пачки умира“. Една натрапчива, бих казал дори болестна деградация на политическото говорене, чиито корени се крият във времената далеч преди това – в бисери като „аз съм прост и вие сте прости – затова се разбираме“, в разни парапети и левчета „от дизела“ и прочие мизерни, долнопробно скроени хватки, чиято обща черта е пълната липса на естетически вкус – а той, както добре знаем от Збигнев Херберт, съвсем не е излишен и безобиден – тъкмо той те кара да не спестиш подигравката, когато властника я заслужава, дори ако затова ще трябва да падне, както посочва Херберт, „свещеният капитал на тялото/ – главата“. И всичко това – на фона на традиционната българска склонност да се мразим взаимно. Да ненавиждаме тези, които изглеждат по-благородни и по-възпитани от нас, или които – кой знае защо – са успели повече. Струва ми се, че няма друга държава – не само в Европа, но и изобщо в цивилизования свят, в която да бъдеш умен и красив е негативна характеристика, а да бъдеш прост и грозен е предимство. Също както и да бъдеш „жълтопаветник“ – сиреч да живееш в центъра на столицата, а не примерно в Коньовица или Банишора. Важно е също така да не бъдеш различен от другите. Масата винаги има право – това е нещо като верую за българските политици, които под път и над път се кълнат в „народа“, нищо, че мислят този народ по типично бай Ганювски тертип: като стадо, което може да бъде водено, лъгано, стригано и доено И в следването на това, което в момента им е изгодно да представят като „народна воля“, те са способни да зачеркнат всякакви нравствени принципи, съгласявайки се взаимно, че моралът няма място в политиката. Само че тук има нещо, което сме склонни да забравяме. Тези политици са такива, каквито им позволяват да бъдат нашите избори. Ако ни приличат на карикатури, то това е така, защото ние сме им позволили да бъдат такива. Ако заради тях живеем лошо, то това се дължи на факта, че увлечени във всеобщото българско вайкане, нямаме сетива да разберем кога нещата се развиват в наша полза и кога – в наша вреда. Към хиляда пъти прочетох – при това и от уж божем съвестни политически анализатори, как правителството на Денков било най-слабото, което сме имали досега. Странна представа за силно и слабо, която може би отчита интересите на Путин, но не и интересите на българските граждани. Защото в рамките на целия преход към демокрация няма друго правителство, което в рамките на толкова кратки срокове да е повишило в такава степен доходите на българите – както на работещите, така и на пенсионерите. Статистиката го доказва – просто няма друго – и толкова. За три години без ГЕРБ България дръпна повече, отколкото за предишните десет под управлението на ГЕРБ. Както се казва – това е положението. За бай Ганювците обаче истината няма значение. Има значение лъжата – колкото по-нагла и засукана е тя, толкова по-добре. Как го беше казал праотецът им? „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно.“ Те това и правят. Само че ние сме криви, че го правят с успех. И ще продължават да го правят – ако и докато и ние продължаваме да се цупим, да следваме своите политически фантазми и да „наказваме“ своите – без да ни дойде наум, че всъщност наказваме себе си.