Д-р Васил Трайков: Още търся любимото си занимание освен професията

Д-р Васил Трайков завършва медицина в МУ - София през 2000 г. с отличие. След дипломирането си е работил в Клиника по нефрология към МУ - София и в Клиника по интензивна терапия към ВМА. През 2002 г. след конкурс е назначен като ординатор в Клиника по кардиология в Националната кардиологична болница.

От 2004 г. е научен сътрудник в Лабораторията по електрофизиология към Националната кардиологична болница. От 2008 до 2011 г. специализира в Кардиологичния център към Университета в гр. Сегед, Унгария. През 2010 г там придобива специалност по кардиология През 2011 г. е сертифициран от Европейската асоциация по аритмии като инвазивен електрофизиолог и специалист в областта на кардиостимулацията.

Зъвръщайки се в България, той става част от екипа на в Болница Токуда, където оглавява Отделението по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация. В края на 2016 г. е избран за председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). Член е на Европейското кардиологично дружество, Българското кардиологично дружество, Унгарското кардиологично дружество и на Европейската асоциация по аритмии.

Преди дни д-р Трайков съвместно със свои колеги от АджъбадемСитиКлиник БолницаТокуда и Националната кардиологична болница извършиха сложна интервениця - катетърна аблация на пациент с рядка сърдечна аномалия - роден с тежък междукамерен дефект и обща клапа между предсърдия и камери. Вследствие на това е бил подложен на 7 сърдечни операции в миналото, като първата е извършена едва 3 дни след раждането му.

Д-р Трайков, как избрахте медицината за своя професия?

В детските ми години просто усещах, че искам да правя това. Всъщност, съвсем в началото бях запленен от друга професия – тази на инженера. После, в ранните тийнейджърски години се запознах с анатомията на човека в учебника по биология за 8 клас и реших, че медицината е моето призвание. След това работих в тази посока. Отделих много време за подготовка за кандидатстването, бях се отказал от почти всичко в името на каузата да бъда приет за студент по медицина.

Как кардиологията се превърна във Ваша съдба?

Кардиологията ме привлече с много неща и още от студентската скамейка имах желание да стана кардиолог. Много се впечатлявах например от това как кардиолозите могат на базата на един запис на ЕКГ с няколко отвеждания да разберат толкова много неща за пациента. След това, с известна доза късмет и доста работа имах щастието да попадна в голям кардиологичен център и да видя отблизо истинската кардиология. Първоначално се впечатлих от възможностите на инвазивната кардиология. После срещнах моите учители и започнах да усвоявам тайните на ритъмните нарушения. Признавам, че откраднах някои от техните трикове … И така вече доста години се занимавам с ритъма на сърцето.

Съвсем скоро ръководихте екип, който извърши сложна интервенция на пациент с аритмия, опериран в детството си от аномалия на сърцето. Коя беше най-трудната част от процедурата?

Цялата процедура беше огромно предизвикателство за целия екип. Не мога да кажа, че имаше по-лесна или по-трудна част. Изискваше се пълна концентрация и много добра колаборация в екипа. В тази връзка искам да подчертая, че това беше един екип от хора с висока компетентност, знания и опит. Не мога да кажа, че съм водил екипа – по-скоро мога да кажа, че имах честта да бъда част от този екип и да работя рамо до рамо с едни от водещите специалисти в страната. Тук не става въпрос за ръководене, а за съвместна работа, която физически се случва в нашия център.

Случва ли се често да извършвате интервенции, които продължават много часове. Как се справяте с напрежението?

Доста от процедурите, които извършваме са с голяма продължителност, някои от тях продължават 2-3 часа, някои и по-дълго. Процедурата, която споменавате продължи доста повече – около 8 часа. Това е голяма продължителност и изисква много точна работа на всички. Не трябва да се забравя и огромната роля на анестезиологичния екип. Колегите положиха много усилия да поддържат жизнените показатели на пациента по време на цялата процедура, което също е голямо предизвикателство.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас при лечението на ритъмните нарушения на сърцето?

Най-голямото предизвикателство за мен е да успеем да помогнем на тежко болните пациенти, които идват при нас за помощ. Немалка част от тях са пациенти с болни сърца и тежки камерини аритмии, при които лечението е на практика животоспасяващо. Една процедура при такъв пациент може да има много трудности, които са предизвикателство за всеки електрофизиолог, не само за мен. Предизвикателство е също и въвеждането на нова методика или нов подход при лечението на дадена аритмия. Нашата специалност се развива изключително бързо и често се налага да променяме начина си на работа, за да бъдем в крак с новите световни тенденции.

Важна ли е екипната работа за успеха във Вашата област?

Ако трябва да отговоря кратко бих казал, че нашата област е свързана с много добре координирана екипна работа. Така че – екипността е от огромно значение за това, което правим.

Има ли според Вас значение начинът на общуване между лекаря и пациента и близките му за изхода от лечението? Бихте ли разказал за случай от практиката Ви, които сте запомнили точно заради удовлетворение от такова общуване?

Доброто общуване между лекар и пациент, както и с неговите близки е от основно значение за всяко едно лечение. Нашата специалност не прави изключение. Ние се опитваме да оставаме в много тясна връзка с пациента и близките му в хода на цялото лечение. Повечето хора оценяват това и държат на тази колаборация. Не мога в момента да цитирам конкретен случай – много са.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Лекарската професия заема голяма част от моето ежедневие. Честно казано, май още съм в търсене на любимо занимание. Напоследък се опитвам да използвам част от времето извън работата за физическа активност. Започнах да спортувам повече – считам, че е важно за общото здраве на всеки и аз не правя изключение от това правило.

Коя е най-голямата Ви мечта?

В професионален аспект най-голямата ми мечта е да успеем да достигнем скоро нивото, което има в Западна Европа и САЩ – като начин на работа, като компетентност и като възможности от страна на оборудване и консумативи. За съжаление, нямаме достатъчно ресурс от страна на организация на тази дейност. Вършим нещата добре, но в повечето случаи сме с лимитирани възможности от страна на финансиране на тази дейност. Има още много да се работи в тази насока, но се надявам, че моята мечта ще се осъществи един ден.