Д-р Владимир Веселинов: Адреналинът в родилна зала, както и в операционната, запечатва много моменти завинаги в съзнанието

Д-р Владимир Веселинов е акушер-гинеколог, част от екипа на Клиниката по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“. Завършва медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2020 г., а през 2025 г. придобива специалност по акушерство и гинекология след специализация във Втора АГ болница „Шейново“.

Професионалните му интереси са в областта на колпоскопията, ранната диагностика и съвременното лечение на предракови изменения на маточната шийка, както и в ендоскопската гинекологична хирургия.

Преминал е обучителни курсове по колпоскопия и деструктивно лечение на преканцерози на маточната шийка, оперативна хистероскопия, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията и по естетична гинекология.

Участва в научни форуми от областта на акушерството и гинекологията и репродуктивната медицина.

Д-р Веселинов, как решихте да се посветите на медицината? Какво Ви мотивира да поемете по този път?

Още от ученик ме вълнуваше как работи човешкото тяло. Имах интерес към биологията и химията, а изборът да продължа с медицина дойде естествено. За мен това е професия, която комбинира знание, умение и човещина – възможността да помагаш, да облекчаваш страданието и да участваш в ключови моменти от живота на хората. Медицината е път, който непрекъснато те развива – професионално и като човек – и това е нещото, което ме привлече и ме кара да продължавам с пълна отдаденост.

Кога избрахте специалността акушерство и гинекология? Какво Ви привлече в нея?

По време на студентските си години работех като болногледач в следоперативно отделение по кардиохирургия. Там ежедневно се грижех за възрастни пациенти с тежки хронични заболявания – хора, при които медицината може да облекчи състоянието, но не и да реши проблема докрай. Тази работа ме научи на търпение и емпатия, но и ми даде много ясна вътрешна посока – осъзнах, че искам да работя с млади хора и с пациенти, при които мога да бъда максимално полезен и в много случаи да реша проблема напълно. Специалността акушерство и гинекология ми даде точно това. Един ден си част от радостта на раждането, а на следващия извършваш сложна гинекологична операция. Всяко решение трябва да бъде бързо, но и прецизно, защото често засяга не един, а два живота едновременно. Това усещане за отговорност, динамика и смисъл ме привлече и ме убеди, че съм на правилното място – там, където мога да бъда наистина полезен.

Разкажете за първите си стъпки като специализант – за онези случаи, които са оставили най-силен спомен у Вас?

Още в началото разбрах, че акушерството и гинекологията не е специалност, в която наблюдаваш отстрани. Още от първите дежурства бях хвърлен в ситуации, които те учат да действаш и да мислиш бързо. Адреналинът в родилната зала, както и в операционната, запечатва много моменти завинаги в съзнанието ти. Никога не се забравят щастливите моменти, когато видиш радостта в очите на майката, чула за първи път плача на своето дете. Не се забравят и най-тежките случаи, когато си се борил да запазиш нечий живот. Всички тези ситуации те научават на смирение и на работа в екип. Гинекологът никога не би се справил успешно в тези критични моменти без помощта на своите колеги – акушерките и анестезиолозите.

Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като специалист?

В медицината няма как да се изградиш сам. Знанията и уменията се предават от едно поколение на следващото. Вземаш по-опитните колеги за пример и следваш техните стъпки, опитваш се да им подражаваш. Ако днес имам увереност в решенията си и спокойствие в трудни ситуации, то е благодарение на хората, от които съм се учил. В „Шейново“ имах щастието да попадна на лекари, които не просто показваха как се прави дадена манипулация, а обясняваха защо. Те бяха взискателни, понякога безкомпромисни, но винаги справедливи. От тях взех дисциплината, уважението към пациента и навика никога да не подценявам „рутинен“ случай. Те ми дадоха пример как един лекар може да бъде едновременно авторитет и опора – и за екипа, и за пациентите.

Наскоро имахте активно участие в кампанията за профилактични прегледи за рак на маточната шийка. Какво е впечатлението Ви – по-информирани ли станаха българските жени, по-лесно ли преодоляват страха и колебанията си, по-навреме ли търсят консултация със специалист?

Определено виждам, че жените са по-информирани в сравнение с преди години. Все по-често се говори за HPV, за цитонамазка, за профилактика – и това личи по въпросите, които пациентките задават. Много от тях идват целенасочено, знаят защо са тук и какво искат да проверят. Това е изключително положителна тенденция. Страхът обаче все още е сериозен фактор. Има жени, които години наред отлагат профилактичния преглед – както заради страха от болка по време на прегледа, така и заради притеснението „да не чуят нещо лошо“.

Ключовият момент тук е да създадем подходяща атмосфера в гинекологичния кабинет, усещане за доверие и спокойствие. Ако прегледът бъде извършен внимателно, той не би трябвало да предизвика болка или дискомфорт. Много важна е и комуникацията с пациента. Информацията трябва да бъде достъпна и поднесена на разбираем език. Когато жената разбере, че профилактичният преглед не е заплаха, а защита, тогава страхът отстъпва място на отговорността към собственото здраве.

С какво Ви обогати този опит?

Усещането, че с една такава инициатива можеш да повлияеш на цялостното отношение на хората към здравето им, е силна мотивация да продължа да участвам в подобни кампании занапред.

Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интересни и предизвикателни? Имате ли амбиции да се посветите и на научна и преподавателска кариера?

Акушерството и гинекологията е изключително широка специалност и именно това я прави толкова предизвикателна. Лично за мен най-интересни са онези области, в които добрата диагностика и навременната намеса могат реално да променят хода на едно заболяване и живота на пациентката. Имам особен интерес към колпоскопията и ранното откриване на предракови изменения на маточната шийка. Фактът, че с един сравнително прост преглед можеш да предотвратиш развитието на сериозно онкологично заболяване, е силна мотивация и отговорност. Друга област, която ме привлича все повече, е миниинвазивната хирургия – лапароскопията и хистероскопията. Това са методи, които съчетават прецизност, щадене на пациента и бързо възстановяване.

За мен бъдещето на гинекологичната хирургия е именно там и се стремя непрекъснато да развивам уменията си в тази посока. Към настоящия момент не се занимавам активно с научна дейност. Фокусът ми е върху клиничната работа и усъвършенстването в практиката. Вярвам обаче, че ако в бъдеще имам възможност да се включа в научна или преподавателска дейност, бих го направил с удоволствие. Предаването на знания и опит на следващите поколения лекари е естествена част от професията.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време, имате ли хоби?

В личен план свободното ми време е все по-ограничено. Въпреки това се старая да го използвам пълноценно. Обичам да чета книги на историческа тематика. Един от любимите ми романи е „Шогун“. Харесвам и научна фантастика, като поредицата „Трите тела“, която ме впечатлява с начина, по който съчетава наука, философия и въпроси за бъдещето на човечеството. В моменти на почивка често слушам подкаста StarTalk на астрофизика Нийл де Грас Тайсън. Темите за науката и космоса са ми изключително любопитни. Пътешествията временно са на заден план, тъй като в момента имам малко дете и приоритетите логично са други. С голямо нетърпение чакам момента, в който заедно ще посетим една от любимите ми дестинации – Прага.

Кой е най-ценният урок, който научихте от Вашите по-възрастни колеги от Клиниката по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“, които Ви помагат в първите стъпки по пътя към специалността?

Най-ценният урок, който научих от по-възрастните си колеги в Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ „Лозенец“, е, че добрият лекар се познава не само по знанията и уменията си, а по начина, по който взема решения и поема отговорност за тях. От тях се научих на търпение и клинично мислене – да не бързам с изводите, да гледам на всеки случай цялостно и да не се подвеждам по първото впечатление. Те ми показаха, че понякога най-доброто решение не е най-бързото или най-агресивното, а най-точното решение за конкретната пациентка – жената, която стои срещу теб в този момент.