Д-р Гергана Николова: Когато се говори, че само докторите са виновни, проблемът няма да бъде разрешен

„Над 44% от болничните листове са издадени от болници. Ние в БЛС отдавна говорим за проблема свръххоспитализации у нас. Много неща, като манипулации, изследвания и процедури, могат да се направят в доболничната помощ и в медицинските центрове, защото в този момент човекът ще получи за един или за два дни болничен лист. Няма да се налага за скенер например, човек да стои 3 или 4 дни в болницата“. Това каза д-р Гергана Николова, член на УС на БЛС в студиото на Канал 3.

Тя допълни, че ако някъде и някой има вредни практики в издаването на болнични листове, това не означава, че българският лекар лъже, когато работи. Д-р Николова призова, да не се бърка заплащането на болничния лист със становището на лекаря, че този човек е временно нетрудоспособен. Има наредба за временната натрудоспособност, която много хора не познават.

„Да речем, имам пациент, който е на три трудови договора. Когато му издам болничен, той го носи на три места. Изкривяването в данните ще продължи да се получава, защото аз имам все повече пациенти, които работят на две и три места, а човек не може да получи обезщетение за болест само от едното работно място.

Когато се говорят нещата, че само докторите са виновни, проблемът няма да бъде разрешен. Дори и да има лоши практики, ние като Лекарски съюз, не ги подкрепяме, ще се борим това нещо да бъде изкоренено“, допълни д-р Николова.

Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков, който също участва в разговора по Канал 3, обясни, че има държави, в които първите три дни от болничния не се заплащат изобщо в рамките на 1 година. „Проблемът е реален, ние ще имаме над два пъти ръст на издадените болнични листове през тази година спрямо миналата. М.г. са издадени 2 млн. болнични листа. Имаме 40% увеличение на изплатените дни във временна нетрудоспособност, при положение че в момента имаме по-малко заети, отколкото са били през 2009 г. Първият голям проблем, който виждаме ние, това е получаването на права за обезщетение, без да са изплатени здравни вноски. Така човекът получава краткосрочни обезжетения, вместо заплата. Това няма как да стане, без намесата на лекар. Необходимо е да се въведе електронно здравно досие на всеки човек у нас. Каква е отговорността тук на работодателите и на лекарите? Никаква, тази отговорност е законодателна.

Така че стъпките според нас са, че трябва да отпадне забраната за допълнителен труд у нас и обезщетения да се получават срещу непрекъснати здравни права“.

Марио Нинов от КТ „Подкрепа“ обясни, че проблемът е в начина на заплащане при отчитането на болничните листове, а не в издаването им. Според него, ако се направи обстоен анализ и се изискат подробни данни от НОИ, ще се види, че може броят на болничните листове да е в повече, но това не означава, че хората са станали по-болни.