Понеделник, 24 Септември 2018
09
септ
4
 

Д-р Даниел Дончев: Много е висока цената, която плаща човек, за да бъде медик

Неделя, 09 Септември 2018 | 11:11:16 Надежда Ненова


      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Даниел Дончев е млад лекар, специализант в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) на столичната болница „Св. Анна“. Името му стана широко известно в края на август, когато спаси живота на възрастен мъж, припаднал на улицата, на 500 м разстояние от  лечебното заведение. Пред Zdrave.net д-р Дончев разказа за извънредната ситуация, за избора си на специалност и как е разбрал, че медицината е неговото призвание.

 

Д-р Дончев, как избрахте медицината за своя професия?

Моите родители са лекари и те възпитаха у мен убеждението, че медицинската професия е нещо достойно, за което си струва човек да живее и да работи цял живот. И те самите, със своя пример, ме насочиха в тази посока. От друга страна обаче по-скоро медицината си ме избра мен като професия.

Как Ви избра?

В един момент, във връзка с други интереси, които имах, доста се колебаех как да продължа образованието си след гимназията. До този момент се занимавах основно с техника и предполагам, че някакъв тип инженерни науки също биха ми били доста интересни. Но в един момент докато се чудех, разбрах, че отдавна вече съм спрял да си задавам този въпрос и че отговорът сам си се е наложил.

Как решихте да специализирате Анестезиология и интензивно лечение?

Работата ми е доста комплексна по отношение на това, че имаме дежурства в Спешно отделение, в реанимация, включително и анестезия, което означава, че на минимум пет или шест реално работни позиции в различни моменти от нашия график заемаме, което е доста интересно и комплексно като дейност. Като цяло медицината е много тежка професия, но определено Анестезиологията и интензивното лечение е може би най-тежката специалност в медицината. В КАИЛ обаче попаднах случайно още като студент и тогава до много неща ми се даде достъп, много неща ми се показаха, много неща ми се обясниха за първи път. Тогава с мои колеги решихме, че е добре да идваме тук като доброволци, за да научим колкото се може повече. Повече от година продължи това доброволстване, като специално трябва да благодарим на д-р Димитър Николаков, който ни даде възможността да се учим на всичко, до което можем да се докоснем. И тогава изведнъж, някак рязко, приключи медицинското образование. То така или иначе е безкрайно, но пък свършва внезапно и тогава човек се пита оттук нататък какво ще прави. И тогава също трябваше да взема решение – дали да продължа с нещо по-класическо като например „вътрешни болести“. В медицината има твърде много направления, но „вътрешните болести“ са може би класическият образ на медицината. Само че аз винаги съм имал желание да се занимавам с по-спешна, интензивна, медицина, включително медицина в бедствени ситуации. Тези събития винаги са били обект на спешната медицина, на анестезиологията, на реанимацията и на всички хирургични специалности. В момента, в който трябваше да избера своята специалност се оказа, че вече тя си ме е избрала и може би това е правилния подход.

Не мога да не Ви попитам кои са най-тежките случаи, с които сте се сблъсквал до този момент?

При нас има доста тежки случаи и много от тях никога няма да забравим. Без да конкретизирам ще кажа, че особено пътно-транспортния травматизъм при млади хора, е нещото, с което най-често се срещаме и много често нещата завършват фатално. Доста млади хора така си отидоха пред очите ни, включително 19-20-годишни младежи. И това са случаите, които никога няма да забравим.

Вие сте бил дежурен, когато са пристигнали ранените от катастрофата на магистрала „Тракия“ през април. Как се реагира в такива ситуации?

Катастрофи винаги ще стават, защото има твърде много фактори, които човек не може да предвиди, не може да избегне и не може да направи така, че всичко да е идеално. Реално в света няма нищо съвършено и винаги хората ще допускат грешки, винаги е възможно на някой, който шофира да му прилошее по време на път и тогава катастрофата е почти неизбежна. Колкото и да сме предпазливи и прецизни, не можем да се застраховаме от такива ситуации. От нас, като медицински специалисти, както и от цялото общество, се изисква да разбираме естеството на тези проблеми и да можем всеки според силите си да помогне.

Рискувахте ли работата си, когато излязохте от болницата, за да спасите мъжа, припаднал на 500 м от болницата?

Питате ме дали съм бил на дежурен тогава или е станало в моето извънработно време? Ние даваме най-различни дежурства – в двете реанимации (дневни и нощни), в спешно отделение (дневни и нощни), а имаме и първа и втора смяна. В съответния момент бях на работа. Въпросът, който интересува всички, обаче е дали съм оставил пациенти, за да помогна на този човек. Дежурството, на което бях, беше такова, че нито един пациент не е бил под пряко и единствено мое наблюдение или лечение. Нямаше никого, когото да съм оставил, за да отида при друг. Това би било най-малкото организационно невъзможно.

Какво се случи с пациента?

Когато отидох до мястото, където беше припаднал човека, ситуацията изглеждаше доста драматично, защото десетки хора се бяха събрали около него, полиция беше спряла… Оказва се, че липсата на знания как да се оказва първа помощ, е доста голям проблем. По принцип оказването на първа помощ е част от общата медицинска култура на населението. Това не го казвам като упрек, а по-скоро като акцент, на който трябва да се обърне внимание. Може би в България здравната култура има тепърва на къде да се развива. Все пак някои от присъстващите се бяха опитали - една жена му беше измерила кръвното, други му поливаха вода на главата, което по принцип не е най-правилното нещо, но няма значение. Когато пристигнах там, човекът беше в безпомощно състояние, макар и в съзнание и на беше необходимо, на фона на сериозните придружаващи заболявания, за които той успя да съобщи, беше необходимо да се извършат изследвания и наблюдения в медицинско заведение. Тогава прецених, че трябва да се транспортира лицето до Спешното отделение на „Св. Анна“ и най-лесния начин това да стане беше с автомобил от мястото. Тогава един човек предложи да го закара до болницата. След това колегите от Спешно отделение го поеха и след като е бил стабилизирал, са го изписали за домашно лечение.

Как се справяте с това натоварено всекидневие, с толкова много дежурства?

Често има седмици, в които нямаме и едни почивен ден. Действително натоварването е голямо. Има много неща от нашата работа, които хората не могат да видят. Тази професия е изключително трудна - и във физическо, и в психическо, и в емоционално отношение. За да работи това човек плаща много висока цена - от личното си здраве, от личния си живот, от времето за близките си хора. Само тези, които работим това можем да разберем какво значи да прекараш безброй нощи в безсъние, в наблюдение на пациенти, в лечение на пациенти, които са критично болни, колко съботи и недели не си бил със семейството си…

Как се съхранява човек тогава?

Много трудно. За да го направи трябва малко или много да се дистанцира от стреса на средата и да си създаде свое виждане за нещата, за да може да продължи да работи. Всеки трябва сам да си отговори на въпроса защо го прави, защото ако човек няма някаква цел или някакъв идеал, може да стане много страшно за него. Иначе обичам да стрелям с лък, да ходя на планина и да карам колело, макар че нямам много време.

Вашият идеал какъв е?

Твърде рано е да формулирам идеала си. Като цяло обаче смятам, че всеки човек е длъжен да прави всичко, което може да направи. Ние сме учили дълги години, за да станем лекари и специалисти и сме длъжни да вложим този капитал така, че да направим света по-добър.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2sEm

Гост 09.09.2018 19:43:06

Ех,тази Кателиева,даже като изчезна взе да ви липсва.Биографията и сте научили,четете и следите я.Явно ви липсва.

До гост IP 83.154.74.125 ( или д-р Кателиева) 09.09.2018 18:50:47

Я млъкни ! Писна ми от твоите обсесии и да се изакваш , пардон - изказваш на всяко място в интернет и да обиждаш колегата ! Ти с какво право обсъждаш поведението на лекари, работещи спешна медицина, след като НЕ РАБОТИШ такава вече от година ?! С какво право си "Председател на НАСМП" , при положение, че нямаш нищо общо с ЦСМП и Спешните отделения ? Ай бягай се скрий в някоя дупка, за предпочитане там, дето слънцето не огравя ! ТО не бяха нападки срещу ОПЛ, то не бяха нападки срещу министри, до не беше плюене срещу този колега, чиято постъпка е повод за гордост, а в интервюто си излиза душата ! Ти да не си единствената в България, която разбира от спешна помощ ?

Един ОПЛ на 33 09.09.2018 18:05:29

Абсолютно!!! Само дето за тази пародия е виновен директорът на болницата,а не младият колега.

Гост 09.09.2018 17:52:17

Е, кое е героичното да идеш с голи ръце при пациент контактен безпомощен да го натовариш на кола и да го закараш до болница?какви точно и героични качества трябваха да ме впечатлят в този абсурден случай да работиш накъде дето не се грижиш за никого и ходиш да си търсиш пациентите,


Още новини
Доц. Мила Любомирова: Често пациентите ни стават приятели до живот
23.09.2018 10:38:19 Надежда Ненова

Доц. Мила Любомирова: Често пациентите ни стават приятели до живот

Доц. Мила Любомирова работи в Клиниката по нефрология на Александровска болница от 1997 г., п ...




Актуална тема
Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...