Д-р Деница Денчева: Изпращам годината с удовлетворение, защото с колегите ми спасихме много хора

Д-р Деница Денчева е завършила медицина през 1986 година. През 1995 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 2016 година – специалност „Пневмология и фтизиатрия“. Има и специализация по здравен мениджмънт.

Д-р Денчева е работила в Пета МБАЛ - София, включително и като началник отделение, в МБАЛББ „Св. София“ и в Четвърта МБАЛ - София.

В момента ръководи COVID отделението на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.

Д-р Денчева, как приехте предизвикателството да ръководите COVID отделението на болницата?

След обявяване на пандемията от COVID-19, както в повечето лечебни заведения в страната Отделението по вътрешни болести в „Уни Хоспитал“ бе реорганизирано като COVID-отделение. Всички ние, целият екип приехме и подкрепихме решението на ръководството на болницата и така работим повече от година и осем месеца. Не се оплакваме, мисля, че се справяме.

Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте?

Едно от първите изпитания пред нас беше новият начин за организация на работа в условията на остро заразно заболяване. Заедно с това дойде и осъзнаването за опасността за нашия живот и живота на близките ни. Отношението на някои от пациентите, както и техните семейства също ни донесе огорчение. Но, от друга страна, си дадохме сметка, че не трябва да пропускаме и благодарните пациенти, а така също и че на практика всичко необходимо ни беше осигурено – имахме възможност да работим по правилата на добрата медицинска практика, да полагаме всички грижи за нашите болни. През цялото време ни бяха предоставени всички необходими лични предпазни средства, всички медикаменти, апаратура и консумативи за лечение на пациентите.

Известно е, че COVID инфекцията е многолика, помогна ли Ви това, че се специалист по вътрешни болести – една голяма и многообразна специалност, която дава широк поглед върху състоянието на пациента?

Да, разбира се. Пациентите с COVID-19 често са с придружаващи заболявания и специалността наистина дава възможност за един по-широк поглед. Самата коронавирусна инфекция води до редица усложнения, част от които са в полето на вътрешните болести. Да не говорим за пост-COVID синдрома, който - от първо лице мога да потвърдя, може да протече с месеци и с немалко оплаквания.

Как се справиха по-младите Ви колеги, тези, които сега поемат своя път в медицината?

Справиха се и продължават да се справят чудесно. Разчитаме на доверието един към друг, на екипната работа, и това ни помага да се справяме. В противен случай не бихме могли, ако няма разбирателство между нас.

Търсят ли Ви пациенти и след като лечението им приключи?

Да, постоянно ни търсят пациенти, които са боледували от коронавируса. С колегите ми се стремим да не отказваме преглед или консултация, защото знаем, че последствията могат да продължат дълго.

Въпреки напрежението и екстремната ситуация, обогати ли Ви като лекар и човек тази работа?

Не мисля. По-скоро работата в условията на първа линия в борбата с COVID-19 ни срина психически, физически и емоционално. Сега вероятно сме на прага на следваща вълна от новия вариант омикрон и това не ни прави големи оптимисти.

Какъв съвет бихте дали на хората, които все още са склонни да отричат необходимостта от спазване на мерките и се отнасят скептично към ваксините?

Каня ги да заповядат за една седмица в отделението, за да се убедят лично как протича болестта и до какви усложнения може да доведе.

Почти в края на една трудна година ще споделите ли с какво чувство ще я изпратите?

Ще изпратя тази година с чувство на удовлетворение, че с колегите ми успяхме да спасим много хора.

А какво очаквате от новата – за себе си и за колегите си?

Искрено се надявам COVID-19 да отмине, за да заживеем отново нормално. Въпреки това, знам, че това вероятно няма да се случи и отново ще бъдем изправени пред редица нови предизвикателства.