Д-р Детелин Димов: Високият холестерол е тиха заплаха, която можем да контролираме

Д-р Димов, защо много българи изследват нивото на своя холестерол, но дори когато е високо, не предприемат никакви мерки?

Това е много точен въпрос и, за съжаление, съвсем реален проблем. Много хора в България знаят, че имат висок холестерол, но не осъзнават, че това представлява непосредствен риск за тяхното здраве. Причината често е, че високият холестерол няма никакви симптоми – пациентът се чувства добре и подценява значението на резултатите от изследванията.

Друг фактор е липсата на достатъчно информираност за дългосрочните последици – повишеният холестерол постепенно уврежда съдовете и води до атеросклероза, която е основната причина за инфаркт и инсулт. Много хора свързват тези заболявания с „възрастта“ или „наследствеността“, но всъщност високият холестерол е един от най-важните и предотвратими рискови фактори.

Не на последно място, има и известен скептицизъм към медикаментозното лечение – някои пациенти се страхуват от странични ефекти или смятат, че само с диета могат да решат проблема. В действителност при голяма част от хората е необходимо комбинирано лечение – здравословен начин на живот плюс подходяща терапия, назначена от специалист.

Какви всъщност трябва да са стойностите на холестерола, за да се приеме, че човек не попада в рискова група?

Холестеролът не се оценява еднакво при всички хора – целевите стойности зависят от индивидуалния сърдечносъдов риск. Рисковата стратификация според европейските гайдлайни се прави по SCORE2, т.е. човек се оценява според възрастта, пола, систолното артериално налягане и дали пуши. Така че нивата за всеки човек са различни. За нискорискови пациенти се смятат тези със SCORE2 < 2%. При здрав човек без други рискови фактори целта е LDL-холестеролът да е под 3 mmol/L, а при хората в по-висок риск или тези, които вече са преживели инфаркт – под 1,4 mmol/L. С други думи, колкото по-висок е рискът, толкова по-ниски трябва да бъдат стойностите на LDL-холестерола. Именно затова е важно оценката да се прави от специалист, а не само спрямо лабораторните референтни стойности.

Има ли разлика в целевите стойности на холестерола на човек, преживял инфаркт, и на такъв без никакви рискови фактори?

Да, както споменах, разликата е съществена. При човек без други рискови фактори холестеролът може да е малко по-висок, без това да е проблем. Но при пациент, който вече е преживял инфаркт или има установено съдово заболяване, целите са много по-високи – лошият (LDL) холестерол трябва да бъде под 1,4 mmol/L, а при много висок риск – дори под 1,0 mmol/L.

Причината е, че тези пациенти вече имат увредени съдове и всеки допълнителен холестеролов „удар“ повишава опасността от ново събитие. Затова поддържането на нисък холестерол е ключово за предотвратяване на бъдещи инциденти.

Често след преживян сърдечносъдов инцидент специалистите препоръчват да се приемат различни видове медикаменти за поддържане на ниско ниво на холестерола. Защо е необходимо това?

След преживян инфаркт или друго сърдечносъдово събитие организмът остава в състояние на повишен риск – процесът на атеросклероза вече е започнал и може да прогресира, ако не се контролира активно. Затова е необходимо холестеролът да се поддържа трайно на ниски нива, за да се предотврати натрупването на нови плаки и стесняване на съдовете.

В тези случаи промените в начина на живот са важни, но често недостатъчни. Затова е необходима медикаментозна терапия – за понижаване на LDL-холестерола и стабилизиране на атеросклеротичните плаки.

Целта не е просто да се „свалят числата“, а да се намали рискът от нов инфаркт, инсулт или друго съдово заболяване.

Колко дълго трябва да продължи терапията с лекарствени средства и може ли, щом веднъж холестеролът е под контрол, нивото му да се поддържа по друг начин?

Терапията с лекарствени средства при пациенти с висок сърдечносъдов риск или след вече реализирано събитие обикновено е пожизнена. Причината е, че атеросклерозата е хроничен процес – дори когато стойностите на холестерола са нормализирани, прекъсването на лечението води отново до повишаването им, а рискът от прогресия и нови съдови инциденти остава.

Разбира се, здравословният начин на живот – балансирана диета, редовна физическа активност и контрол на други рискови фактори, като високо артериално налягане и диабет – остава изключително важен и подпомага терапията.

Поддържането на нисък холестерол е от ключово значение за съдовете.

Новата актуализация на препоръките на Европейското кардиологично дружество поставя акцент върху първите седмици след инцидента. Какво е различното в този подход спрямо преди – какво се цели с по-ранното започване на терапията?

Новите насоки акцентират върху ранното и интензивно започване на терапия. Целта е да се постигне бързо понижение на LDL-холестерола, което доказано намалява риска от повторен инцидент и подобрява дългосрочната прогноза, или казано с други думи – да се намали рискът от нови събития в най-уязвимия период за пациента. Това е промяна спрямо по-ранния подход, при който терапията се въвеждаше постепенно.

Започва се с високоинтензивна терапия със статин през първите 1–4 дни след инцидента, а при тези, които са били на статинова терапия и не са постигнали таргетните стойности, се добавя и друг медикамент.

Широко разпространено е схващането, че ако се промени диетата и се изключат „вредните“ храни, това може да намали нивото на холестерола, без да са необходими медикаменти. Вярно ли е това?

Да, това е вярно, но само промяната в начина на живот се препоръчва за пациентите, които са с нисък риск и с LDL-холестерол < 3.0 mmol/L. При тези с умерен риск LDL-холестеролът трябва да е < 2.6 mmol/L, а при тези с висок риск – LDL-холестерол < 1.8 mmol/L, според SCORE2.

Но при пациенти с висок и много висок риск или преживян инцидент медикаментите са задължителни. Най-добри резултати се постигат с комбиниран подход – здравословно хранене, физическа активност и медикаментозна терапия.

Визитка

Д-р Детелин Димов, завършва Медицинския университет във Варна през 1993 г. През 2003 г. придобива специалност „Вътрешни болести“, няколко години по-късно -  специалност „Кардиология“.  От 2013 г. е магистър по здравен мениджмънт.

От 2013 г. до днес д-р Димов е медицински директор, началник на „Отделение по неинвазивна диагностика“ към СБАЛК Мадара – Шумен.

Има експертно ниво по ехокардиография и е член на Националния борд по кардиология.

С подкрепата на Амджен България

BGR-NP-25-80016