Д-р Дечо Дечев напуска поста управител на НЗОК на 12 март

Управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев най-вероятно няма да има втори мандат начело на инстутицията. Това се подразбира от негово интервю пред Дарик радио.  „Ангажиментът, който съм поел е за този мандат”, каза той и допълни: „Трябва да има унисон в действията между екипа на НЗОК и този, който е в Министерството на здравеопазването. Те трябва да теглят в една посока”. На въпроса няма ли усещане за това, д-р Дечев каза "Без коментар".

В 40-минутното интервю управителят на касата каза още, че се налага основна ревизия на НЗОК, защото институцията не е адекватна на промените, които са настъпили в последните 20 години от съществуването й. Той припомни една своя стара теза, която обяви още при встъпването си на управителския пост, а именно, че на страната са необходими не 28, а най-много 6 здравни каси, съобразено с плановите райони за развитие на ЕС. В същото време обаче Д-р Дечев бе категоричен, че една година преди парламентарни избори такава ревизия е невъзможна.

Управителят на НЗОК подчерта, че се налага ограничаване на броя и на болниците, както и въвеждането на редица реформи, които по негово мнение екипът на здравното министерство не е успял да предприеме.

"Първо - нужна е ревизия на броя на болниците. Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387, с които касата в момента има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението. Второто е нещо, което екипът на здравното министерство и тази година не успя да свърши - национална информационна система. За пореден път и тази година се провали внедряването на електронната борса за лекарствата, за пореден път и тази година темата за промяна на осигурителния модел бе отложена. Медицинските стандарти, правилата, по които се работи - там е много тревожно положението. Фармакотерапевтични ръководства, които определят унисона на терапиите - също нищо не се направи. Всичките тези неща са извън дейността на касата. Не бягам от отговорност, но казвам кои са нещата, които биха довели до вкарване на нашата система в рамките на този ресурс, който е значително по-малък, отколкото трябва да бъде“, заяви управителят на НЗОК.

По думите му има около 3 млн. българи, които са на социалния минимум, те не могат да си позволят да доплащат лечението си и затова трябва да имат достъп до определени болници, където ако се наложи някой да ги прегледа, да ги лекува и т.н. и тук е заложен дисбалансът.

„Една частна болница около 40% от общия и приход на болницата е само по касата, всичкото друго е кешово. Една общинска болница 99% сигурно от този приход й е по касата, тя няма откъде да получи пари допълнително, защото контингентът и е беден. Там не отиват хората с парите. Плюс това, това са болници, които са създавани в период, в който населението е било много повече, отколкото сега, примерно в едно градче, което преди 30 години е било 20 000 души, сега е 4-5 000 души, но болницата си стои, със същата сграда, със същия персонал брой и т.н. Е, те как от 5 000 души сега да имат толкова болни колкото са имали преди от 30 хиляди души? И се започва надписването. И поради тази причина, вероятно казвам, гадая просто, предложението на БЛС за този модел, – да се повишат цените, да се понижат обемите, това би работило в полза на такива лечебни заведения, тоест със същия обем работа аз ще получа повече пари. Донякъде може би ще помогне, но пак ви казвам – има нужда от ревизия,тези лечебни заведения не могат да бъдат търговски дружества“.

Той алармира и за някои парадокси в системата на заплащане на лекарствата. Здравната каса заплаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото същото за държавна и общинска, каза д-р Дечо Дечев и обоснова твърдените си, че парадоксът идва като резултат от въвеждането на законови текстове на здравните власти, които могат категорично да са определят като лобистки.

Също така, призна д-р Дечев, в няколко случая през 2019 г. здравната каса е поставяна пред свършен факт и пример за това е обещанието на здравния министър Кирил Ананиев, че ще даде 50 млн. лв. на медицинските сестри от бюджета на държавата. Изведнъж обаче се установява, че това няма как да стане и средствата трябва да се осигурят от Здравната каса. Резултатът от тази политика е, че се наказват работещите болници, а парадоксалното е, че предложенията в здравеопазването идват от хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети, заяви още д-р Дечев, очевидно адресирайки оценката си към здравния министър Кирил Ананиев. „Именно тези хора трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност“, допълни управителят на касата.

"В същото време същите тези хора прокараха лобистки текстове, в които за една голяма част от болниците - частните - беше забранено на касата да иска финансови показатели. Тоест, държавните и общинските болници да дават отчети как са похарчили парите си, частните да не дават. Второто нещо, което направиха - извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс (бел. ред. Това бе направено през 2016 г., когато министър беше д-р Петър Москов). Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти. Защо ви ги казвам тези неща? Защото всеки греши, но разумният човек си вади изводи и не повтаря грешките си. Ние обаче - един път пипаме котлона, втори път, трети път - животно да беше, щеше да се научи, че котлонът пари. Ние обаче не се научихме," допълни още управителят на НЗОК.

Като пълен нонсенс д-р Дечев определи и заложеното в НРД фиксирано разпределение на средствата за заплащане труда на лекари и медицински сестри.