Д-р Димитрова: В някои джипи практики неосигурените достигат до 80%

Как се справят общопрактикуващите лекари от малките населени места и отдалечените райони и с какви нерегламентирани социални функции се нагърбват? Проучване в тази насока прави общопрактикуващата лекарка от Варна д-р Христина Димитрова, която представи част от резултатите на форума „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организиран от в. „Капитал“.

Презентацията й бе озаглавена „Медицинската пустиня“, с препратка към намаляващия брой лични лекари у нас.

„С реформата от 2000 г. започнахме 7000 човека като общопрактикуващи лекари и през 2021 г. се отчита, че вече сме по-малко от 4000 човека“, отбеляза тя и припомни, че в добавка към намаляването на броя джипита у нас това съсловие също така чувствително застарява. Макар и през 2016 г. да е отчетено известно нарастване на броя новозавършили лекари с интерес към тази дейност, интересът към заемането на „малките“ практики – в отдалечени и труднодостъпни места – е минимален, посочи д-р Димитрова.

Тя се спря на факта, че лекарите от тези практики изпълняват голяма група от нерегламентирани, непризнати и неплатени дейности.

Такава дейност е например работата със здравнонеосигурените, които сред интервюираните в процеса на работата по проучването лекари представляват 1/3 от практиките, а в някои населени места достигат до 80% от всички пациенти в съответната практика, информира д-р Димитрова. „В тези населени места общопрактикуващите лекари заедно със Спешната помощ са единственият източник както на медицинска помощ, така и на социална подкрепа“, отбеляза тя.

Като други подобни дейности лекарката посочи купуването на лекарства за пациентите, както и транспортирането на болни, което по думите й се е случвало на всички интервюирани лекари.

„Да развенчаем мита, че общопрактикуващият лекар е просто един оператор на данни. Подкрепяме електронизацията и участваме в нея, но в никакъв случай нашите функции не могат да се ограничат до едни прости оператори на електронни услуги“, категорична бе тя.

Д-р Христина Димитрова подчерта още, че близо 80% от запитаните се въздържат да разширяват практиките си в отдалечени и труднодостъпни места заради непосилния социален товар.

Тя предупреди, че този проблем ще се задълбочава, предвид факта, че в системата на ПИМП едва половината от практикуващите са със специалност „Обща медицина“, в страната има няколкостотин незаети „малки“ практики, а интересът към тях е изключително слаб.

За да се повиши той, са необходими промени, сред които да се намалят бумащината, санкциите, административният натиск, да се определи пакет за здравнонеосигурени или да се формират общински центрове, където неосигурените са значителен процент от населението, посочи тя, като допълни, че е нужно също така да се спре закриването на транспортни линии.

Като възможности за преодоляване на кризата д-р Димитрова посочи, че трябва да има повече данъчни облекчения за лекарите със селски практики при определени условия, както и административни облекчения при разкриването на такива. Според нея е нужно още да се увеличи реалната помощ на общините за издържане на практики в отдалечени райони, както и в тях да навлезе телемедицината с осигурена възможност за заплащане на тези прегледи.