„Въпреки че антираковият план е одобрен и публикуван преди две години, в клиничната практика не се наблюдават съществени промени. Няма реална промяна в рутинната клинична практика. Планът не е изпълняван според заложените цели и има значителни пропуски във внедряването на нови стратегии“. Това каза за БНР д-р Георги Димитров, онкоимунолог в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Той беше лектор на 24-та конференция на фондация "Медии, общество, семейство и традиции" (МОСТ).
Д-р Димитров уточни, че планът съдържа амбициозни цели, включително профилактика и превенция на онкологични заболявания, но често не се прилагат конкретни стъпки, които да водят до реални промени. "Антираковият план говори повече за утопията – какво би трябвало да бъде идеалното положение в България, отколкото за конкретни действия“, каза той.
Една от основните цели на плана е превенцията на рак, включително чрез HPV ваксинация и скринингови програми. Д-р Димитров обаче споделя, че макар ваксинацията срещу HPV да напредва, тя не води до значителни резултати за намаляване на случаите на рак на шийката на матката. "Не можем да очакваме бързи резултати – за да отчетем ефекта от HPV ваксината, трябва да минат години," пояснява той.
Той подчерта и други проблеми, като липсата на ефективни скринингови програми, които да открият заболяването на ранни етапи. "За карцином на гърдата, например, жените над 50 години трябва редовно да се подлагат на образни изследвания. Проблемът е, че много от пациентките се диагностицират в напреднали стадии", каза онкологът.
Лечението на онкологични заболявания също се оказва сериозен проблем в България. Според д-р Димитров, често липсва мултидисциплинарен подход в лечението на пациентите. "Пациентите преминават през различни специалисти, но решенията за лечението често се вземат прибързано, без да се вземат предвид всички медицински и диагностични фактори," обяснява той.
Той дава пример с рака на гърдата, при който често се извършват операции, въпреки че съществуват проучвания, които показват, че премахването на тумора не винаги подобрява прогнозата. "Ние трябва да лекуваме пациента като цяло, със системно лечение, а не да се концентрираме само върху локални интервенции като операция," заяви д-р Димитров.
Друг сериозен проблем, на който специалистът обръща внимание, е липсата на ефективен национален раков регистър. Въпреки че българската здравна система има достъп до високотехнологични методи за диагностика и лечение, не съществува централизирана система за проследяване на пациентите. По думите му Националната здравна информационна система (НЗИС) все още е в начален етап и за съжаление не позволява лесен достъп до информацията за пациентите, което пък създава проблеми при координацията на лечението.
Д-р Димитров препоръчва сериозна реформа в здравната система, с акцент върху повишаването на здравната грамотност на населението и подобряване на координацията между различните специалисти. "Първото нещо, което трябва да направим, е да повишим здравната грамотност на населението. Само така пациентите ще търсят медицинска помощ навреме и ще се подлагат на нужните изследвания", каза лекарят.
Той добавя, че за успешното изпълнение на антираковия план е необходимо активно участие на всички звена на здравната система и създаване на национални политики, които да насърчават профилактиката и ранната диагностика.
Според д-р Димитров, реализацията на антираковия план може да се случи, но за това е нужно много повече усилие и координация. "Не бих казал, че виждам голям напредък в момента. Но ако планът бъде изпълняван адекватно, можем да очакваме подобрения. Проблемът е, че в България не липсват знания и ресурси – липсва политическа воля за изпълнение," заключи той.
