Целта на Националния център за психосоматика е да осигури интегрирана психо-емоционална подкрепа на пациенти с различни хронични, автоимунни и онкологични заболявания. Той не е държавна или общинска институция, а обединение на експерти в сферата на клиничната психология, психоанализата и психосоматиката. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, основател на Националния център за психосоматика.
По думите й съществуващата здравна и социална система често не осигурява достатъчно грижи за хората, които се намират в крайно тежко психо-емоционално и физическо състояние.
„В центъра работят мобилни екипи, които предоставят психосоматична помощ на пациенти, които не могат да посещават кабинети и се нуждаят от подкрепа в медицински заведения, каза още психотерапевтът, а досега сме получили над 300 заявки от София за мобилна помощ“, добави д-р Донкина.
Тя описва психосоматиката като „взаимодействие между психичното и телесното здраве“. „Психосоматичните заболявания могат да бъдат както психични проблеми, които се изявяват чрез телесни симптоми, така и болести, които се влияят от психо-емоционалното състояние на пациента, като хронични заболявания, автоимунни болести и рак. Когато пациентът страда от сериозно заболяване, като например рак, неговите психоемоционални процеси имат влияние върху хода на заболяването и ефективността на лечението. В някои случаи оптимизирането на тези процеси може да забави прогресията на болестта или да подобри резултатите от лечението“, добави д-р Донкина.
Мобилните екипи на Националния център за психосоматика са съставени от клинични психолози, психотерапевти и социални работници, които посещават пациенти в болнични заведения. Екипите имат за цел да осигурят подкрепа на пациенти, които не могат да се явят на редовни терапевтични сесии поради тежестта на заболяването си.
"Ние предлагаме услуги за пациентите, които преминават през тежки моменти в лечението си, особено тези с рак и хронични заболявания. Често пациентите и техните близки са изправени пред изключителни психо-емоционални натоварвания, които не могат да бъдат пренебрегнати. Тези екипи се справят с трудни ситуации, като предлагат психологична помощ, когато пациентът е в палиативно състояние, но не може да получи специализирана помощ от държавни структури. В допълнение, екипите могат да насочват пациентите към подходящи здравни и социални услуги и да им помогнат да се ориентират в системата“, каза д-р Донкина.
Тя посочи сериозния проблем с липсата на достатъчно палиативни грижи в България.
„Тези хора не само че не получават подходяща помощ в болниците, но често са оставени на собствените си сили или на усилията на близките си, които не разполагат с необходимата подкрепа за да се справят с емоционалната и психическа тежест на болестта. Палиативната грижа в България на практика отсъства, което е много сериозен проблем. Това е една от големите дупки в системата, която трябва да бъде запълнена“, каза тя.
Д-р Велислава Донкина подчерта, че трябва да се работи за интеграция на психосоматичната подкрепа в стандартното лечение и да се търсят дългосрочни решения, които да осигурят устойчиви и качествени грижи за българските пациенти.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
