Д-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург

Лейтенант д-р Ева Георгиева е част от първия в историята на България випуск военни лекари. Родена е в София, но взема решение решава да учи медицина във Варна по пилотната програма на ВМА, Висшето военноморско училище и МУ-Варна. В края на обучението си се нарежда на челните места в класацията за отличен успех и започва работа в столичната Военна болница. В момента работи в Спешно отделение на ВМА, специализира „Авиационна медицина” и мечтае да стане хирург. 

Д-р Георгиева, как решихте да станете военен лекар? Имаше ли хора, които се опитваха да Ви разколебаят?

От малка мечтата ми е да помагам на хората и всяко мое решение ме е водело към професията ми на лекар. Военната част дойде като бонус, не влизаше в плановете, но ме изгради като борбена личност. Днес, когато обърна поглед назад, не съжалявам за избора си.

Колкото до разколебаването, да, имаше такива хора, но както изглежда не са повлияли на решението ми!

А кой Ви даваше кураж, че ще се справите и ще успеете?

Цялото ми семейство стоеше зад избора ми и ми помагаше в трудните моменти, но майка ми винаги е била на преден план и е съпреживявала всички несгоди с мен.

Разкажете за първите дни и седмици от следването си – коя беше първата емоция, която Ви завладя, от какво се уплашихте, на какво се зарадвахте?

Първо изпитах неподправен страх – страх от това дали ще се справя с това трудно начинание, дали няма да разочаровам хората, които ме подкрепят и вярват в мен, дали съм взела правилното решение, дали изборът ми е правилен.

Непознати хора, непозната среда, някой ти вика насреща без да знаеш какво си направил погрешно, изведнъж всички изглеждат еднакво и отговарят по един и същ начин, губиш малко по малко идентичността си, но в един момент свикваш с хората, с обстановката и идва истинската трудност – следването на медицина. Започват колоквиуми, изпити и се чудиш с какво си се захванал. Но в крайна сметка се научаваш да се радваш на малките неща, да цениш времето, прекарано с близките и със самия себе си.

На кои преподаватели дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

С колегите ми изкарахме няколко години в онлайн обучение, което отне много от връзката ни с преподаватели и пациенти. Въпреки това, практическите ни стажове се проведоха във ВМА – София и това помогна да запълним дупките в образованието ни. Именно на тези стажове срещнах хората, които ми показаха какво е да си отдаден на професията и каузата, с която си се заел.

Д-р Светозар Марангозов от Клиниката по съдова хирургия към ВМА – София до ден днешен остава пример за това как трябва да върша работата си и да се отнасям с пациентите си, за което ще съм му вечно благодарна.

Какво беше усещането за Вас, когато получихте първото си офицерско звание – лейтенант?

Бях много горда със себе си. В един прекрасен миг всичко, което бях преживяла и научила за шестте години, се отплати. Блажен момент на душевно удовлетворение... Можех да го видя и в очите на семейството си – гордост, това ме направи още по-щастлива.

Разкажете за работното си ежедневие сега? Носи ли Ви удовлетворение, смятате ли, че сте направили правилния избор?

Малко по-различно е, когато вече си практикуващ лекар. Отговорността е голяма – към пациентите и техните близки. Сега работя като лекар в Спешното отделение на ВМА – София – ковачницата за добри лекари. Не е тайна, че най-бързо се учи там – минават хора във всякаква възраст и с всевъзможни оплаквания, докосваш се до всички сфери на медицината, събрани на едно място. Работата е динамична и интересна, има дни, в които се прибираш изцеден, но удовлетворението, че си помогнал на някого, и благодарността в очите на близките му е зареждащата сила в нашата професия. Сигурна съм, че съм направила правилния избор.

Какви са амбициите Ви за професионална реализация оттук нататък?

Винаги съм си се представяла като хирург. Сръчна съм и се уча бързо, смятам, че така ще дам най- доброто от себе си за света. Докато се случи това обаче имам още път да извървя, а именно да завърша военномедицинската си специализация „Авиационна медицина“ и втората си магистърска степен „Здравен мениджмънт”.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да прекарвам свободното си време сред природата, дали ще е разходка в планината и покоряване на някой връх или каране на ски в зимния сезон, под слънчевите лъчи винаги ми е приятно. Не пропускам възможности и да пътувам по света, харесва ми да опознавам нови култури и да посещавам непознати места, показва ми колко малко знам всъщност за живота.

Коя своя мечта бихте искали да видите реализирана в близко бъдеще?

Да създам свое семейство. След като отделих толкова време и внимание за учението, сега е времето да се обърна към личния си живот.