Д-р Едмонд Йорданов: Усещането, че си в планината, е несравнимо

Д-р Едмонд Йорданов е общопрактикуващ лекар и планински спасител, посветил близо 30 години на каузата да спасява пострадали в планината. Завършва медицина в МУ - София през 1992 г. От 2000 г. работи като личен лекар в групова практика в София, а от 1993 г. - като лекар- планински спасител. От 2015 г. е главен експерт по долекарска помощ в Планинската спасителна служба на БЧК. Обича планината и възможностите, които тя дава за активен спорт - през зимата ски, през лятото - планинско колоездене. 

Д-р Йорданов, коя е първата Ви любов – медицината или планината?

Аз съм потомствен лекар, медицината се предава по наследство в моето семейство. Баща ми беше лекар, големият ми син също тръгна по този път. Открих планината още съвсем млад защото обичах да карам ски. Там се срещнах с планински спасители лекари, които ми откриха тайните на тази професия. Всъщност, преди планинското спасяване да е професия, то е желание да работиш за кауза, която е присъща и на лекарската професия - да спасяваш живот.

Така вече много години – от 1993 г. съм в планината, като лекар, спасител и човек, който е готов да помогне. Както и всички мои колеги лекари в Планинската спасителна служба, а те са 39, има ги във всички отряди на службата.

Обичам професията си на лекар и на планински спасител еднакво, това е сигурно. И, разбира се, оставам верен на дълга си към пациентите като общопрактикуващ лекар.

Лесно ли овладяхте тайните на планинското спасяване?

Не съвсем. Започнал съм с курсове, те са различни по вид и степен, докато получа званието „лекар – планински“ спасител.

Как съчетавате работата си като общопрактикуващ лекар и дейността си на планински спасител?

Те за мен са еднакво важни, но мога да кажа, че съм признателен на колегите си от практиката, в която работя, защото винаги имат готовност да поемат мои пациенти, ако се наложи аз да помагам в планината.

Има ли поколенческа разлика в поведението на хората в планината? Кои са по-отговорни – по-младите или по-възрастните туристи?

Различните хора имат различно отношение, възрастта не винаги е определяща. За мен най-отговорни са онези, които си правят планинска застраховка. Спасителната дейност е много скъпа, а застраховката е важна, защото може да покрие поне част от разходите, които понякога са много големи.

Налагало ли Ви се е да оказвате първа лекарска помощ в тежки случаи, съпътствани с висок риск за пострадалия?

Да, имаме тежки черепно-мозъчни травми, други видове травматизъм. И това се случва не само на мен, а и на всички мои колеги лекари, които работят в ПСС. Понякога е трудно оказването на помощ на място, транспортирането е обаче още по-трудно в някои случаи. С удовлетворение искам да отбележа, че има хора, фирми и организации, които правят дарения и това е един от начините службата да си осигурява необходимите съвременни технически средства, апаратура и екипировка, за да може да работи нормално. И, да припомня, всички ние работим доброволно, за сметка на свободното ни време. 

Как се отрази пандемията на лекарската Ви практика и помогна ли Ви планината да преодолявате напрежението и стреса от всекидневието?

Да, разбира се. Усещането, че си в планината е несравнимо, всеки, който й се е посветил, го знае.

И, вместо финал - какво искате да препоръчате професионално на хората, които поемат по планинските пътеки, търсейки спокойствие и отмора сред природата?

Да бъдат отговорни. Да мислят за здравето си, да се екипират добре, да излизат в планината с изправни технически средства за комуникация - заредени мобилни телефони, зарядни устройства. Да не се надценяват и да не забравят кога да си тръгнат, ако видят, че времето се влошава. Това категорично е много важно.