Д-р Захари Зарков: По време на пандемията намаляха насочванията за стационарно психиатрично лечение

Д-р Захари Зарков е психиатър. Завършва медицина през 1997 г. Придобива специалност психиатрия през 2005 г., а през 2015 г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в МБАЛ - Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ Александровска. В момента е директор на Дирекция "Психично здраве и превенция на зависимостите" в НЦОЗА.

Д-р Зарков, на форума на Колегиум „Частна психиатрия“ преди дни заедно с Ваши колеги представихте анализ по темата за COVID пандемията като рисков фактор за психичното здраве на българина. Какво показва той и има ли база за сравнение със ситуацията в други страни?

Пандемията COVID-19 избухна внезапно и заля целия свят за много кратко време. Освен всички предизвикателства, които породи тя за здравните и социалните системи и за икономиките на страните, у хората настъпи страх и объркване от многото неизвестни, от темповете на овладяване на заразата, от тежестта и усложненията на самото заболяване. В най-критичните периоди от пандемията хората възприемаха вируса като невиждана заплаха. Всичко това повиши общата тревожност, което се потвърди и от някои първоначални проучвания, като тази тенденция е обща за европейските страни. В България например отчетохме при сравнителен анализ на първите месеци от пандемията със същия период на предишната година, че се е повишила продажбата на психотропни медикаменти. Най-много продажби е имало в групата на транквилизаторите, отчете се увеличение с 22,6%. Този сравнителен анализ показа също, че за групата на антидепресантите, която включва СИСТ (селективни инхибитори на серотониновия транспорт) също има нарастване с до 15%. Установихме, че продажбите на сух екстракт от жълт кантарион са нараснали до повече от 40%. Пандемията от COVID-19 рязко покачи проявите на агресия – в доклади на страни от целия свят, включително Китай, Великобритания и САЩ, се отчита увеличаване на насилието над жени и деца. Звучи малко парадоксално, но клиничните наблюдения сочат, че хората с диагностицирани и лекувани психични разстройства се справят по-добре в условията на бедствена ситуация. Предполага се, че те мобилизират вътрешния си ресурс за справяне, а също използват и личния си опит за контрол над психичното разстройство, придобит по време на терапията. Пандемията доведе и до повишаване на острите интоксикации с психоактивни вещества, като този увеличен брой е основно за сметка на алкохола. Има данни за покачване на домашното насилие, свързани с мерките за социална дистанция и оставане на работа от вкъщи. Всичко това са сериозни аспекти от психичното здраве, като прогнозата е, че тези проблеми ще имат и дълга „опашка“ във времето.

Един от основните акценти в представянето на екипа ви бе състоянието на извънболничната психиатрична помощ по време на пандемията. Кои тенденции според вас се открояват най-силно и за какво говорят те?

Анализът на НЦОЗА за здравното обслужване на населението в отговор на пандемията и във връзка с високата регистрирана смъртност от юли тази година установи, че всички дейности на специализираната извънболнична медицинска помощ бележат спад. Констатира се устойчива тенденция за намаляване на броя на лицата под диспансерно наблюдение за сърдечносъдовите, ендокринните, белодробните и неврологичните заболявания. Най-вероятната причина за отпадане от диспансеризация за изброените социалнозначими заболявания е смърт на диспансеризираните. За работата на амбулаторните психиатри се отчитат два големи спада – през март-април 2020 г. (периодът съвпада с първия локдаун) и през ноември-декември 2020 г. (при първия пик на пандемията). За същия период от 1 март 2020 до 31 май 2021 г. е установена тенденция за намаляване на насочванията за стационарно психиатрично лечение. Намаленият обем работа на извънболничната психиатрия през първия период на спад се дължи на началния „сблъсък“ с информацията за епидемията и на страха да се потърси каквато и да е извънболнична помощ заради възможното заразяване - докато се чака пред кабинета. Общият тренд е за намаляване на броя на психиатричните хоспитализации. Така че, като цяло в някои от периодите на пандемията психиатричната помощ сериозно се редуцира.

Трябва да отбележим, че и психиатрите се сблъскаха с заразени с коронавирус пациенти, като са регистрирани над 600 такива прегледа в периода март-април 2021 г., т.е. по време на втората вълна на епидемията. Всички тези факти ни показаха, че психичноздравните професионалисти не са спирали да работят и да подкрепят хората, които са се обърнали към тях. Това говори за устойчивост на извънболничната психиатрична помощ.

Какви практически препоръки могат да се направят на базата на изводите от тези изследвания?

Епидемията и в момента е в ход, но нека този път никой да не пренебрегва здравословните си проблеми. Нека хората да не занемаряват здравето си и когато възникват оплаквания, да търсят помощ от извънболничните специалисти. Това важи особено за страдащите от хронични заболявания. Подценяването на психичното здраве – нещо доста типично за българите, може да доведе до сериозни проблеми, дори много по-сериозни, отколкото при много други болести. Вместо да се „влудяваме“, да се чувстваме хванати в капан и безпомощни пред случващото се, нека да се доверим на здравия разум и на науката. Важно е да се доверяваме на здравните власти и на информацията, която те публикуват. Ваксинирането не само е единственият сигурен начин за овладяване на пандемията и за намаляване на човешките жертви от най-голямото бедствие, което ни сполетя през последните години. За всеки човек ваксинирането дава едно допълнително спокойствие и сигурност за собственото му здраве, дава възможност за нормално общуване с близките хора – все неща, без които никой не може да бъде истински щастлив.