Събота, 28 Ноември 2020
12
апр
1
 

Д-р Здравка Янева: Децата са моите учители

Неделя, 12 Април 2020 | 11:18:48 Невена Попова
1

Д-р Здравка Янева е родена в. Смолян. Завършва средното си образование в Пловдив, в последния випуск на УПК – обучението за страната със специалност „помощник-фармацевт“. Висшето си образование завършва през 1998 г. в МУ – С
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Здравка Янева е родена в. Смолян. Завършва средното си образование в Пловдив, в последния випуск на УПК – обучението за страната със специалност „помощник-фармацевт“. Висшето си образование завършва през 1998 г. в МУ – София. Започва лекарската си кариера в Психиатричен диспансер – Смолян. От 2003 до 2016 г. работи в Клиника по детско-юношеска психиатрия към УМБАЛ „Александровска“ в София. От началото на 2017 г. е съосновател на извънболнична групова практика по детско-юношеска психиатрия заедно с екип от още двама детски психиатри, трима психолози и логопед.

Д-р Янева, пандемията от COVID-19 преобърна обичайния начин на живот на милиони хора по света, в това число и на децата. Моля ви, от позицията на детски психиатър, да споделите Вашите впечатления как реагират децата на случващото се в момента?

Това е много комплексен въпрос, за мен децата са много широка и разнообразна група. Малките деца, например - до училищна възраст, са значима функция на емоциите, микроклимата и поведението на обркръжаващите ги възрастни. С други думи казано, ако има много напрежение, гняв, страх, отхвърляне, агресия - децата ще реагират на това.

Сега най-ощетени са децата с проблеми или забавяне на развитието. В момента те губят умения и знания , постигнати с неимоверен труд в продължение на месеци усилия от страна на семейството и специалистите по детско развитие. Има времеви интервали за интензивна работа и чувствителни моменти от детското развитие, в които регулярните специализирани интервенции и рехабилитация са от огромно значение. И за съжаление, това не може да се случи онлайн.

Няма да се спирам на общо дебатираното „затваряне на децата у дома и лишаването им от разходки и двигателна активност“. Тук мнението ми съвпада с това на колегите педиатри от всички специалности.

В училищната възраст децата като цяло реагират, според мен по-добре от възрастните. Те са доста по-умели в социалното общуване непосредствано чрез електронни устройства. А децата в по-малките населени места липсата на електронификация е компенсирана от наличието на по-големи пространства и по-демократичните възможности за излизане – на двора например. Няма да обсъждам въпроса за академичните пропуски …

Тревожността и паническите атаки ли са най-често срещаните състояния сега?

Принципно този въпрос засяга и възрастовата група, за която не споменах по-горе – юношите. Няма да се спирам на азбучни неща за повишената емоционална лабилност, за кризите на юношеството, свързани със сепарацията от семейството, опознаването на себе си и търсенето на външни авторитети. В тази възраст младият човек търпи и чисто физически промени в тялото си,свързани със съзряването и това създава допълнителен фокус върху всякакъв вид телесни промени. И сега в общата картинка добавяме пандемия, принудителни ограничения и нарушаване на свободи, интензивно родителско присъствие в дома и настойчиви съвети в пространството за наблюдение на телесни симптоми. Да, състоянието на повишена тревожност от всякакъв вид са най-честите оплаквания, които водят юношите при нас. Както е известно паническата криза може да бъде феномен на всяко едно тревожно разстройство. Оплакванията са свързани с проява на физически симптоми от типа на сърцебиене, чувство за недостиг на въздух и задушаване, чувство на обливане със студена лепкава пот, загуба на самоконтрол…. и страх от смъртта. И като се има предвид съвпадението на част от симптомите с тези за COVID-19 инфекцията, нашите пациенти в момента са в спешните центрове. Очакванията ми са, в следващите месеци да имаме повишаване на честотата на тези състояния, както и повече пациенти с прояви на посттравматично стресово разстройство.

Как се разместват пластовете в семейството в този момент – знаем, че хората живеят по-затворено, изолацията продължава вече доста дълго и не се знае колко още ще продължи този период. Как се отразява тази затвореност на взаимоотношенията в семейството?

Не мога да дам еднозначен отговор, не съм специалист по фамилна динамика. Вероятно има поредица от водещи емоции, в зависимост от отправната точка. Преди извънредното положение мисля, че водеща беше емоцията на отричане. След това доминантна емоция стана страхът, на по-следващ етап дойде и паниката. В резултат на множество други съпътстващи променливи, като наличието на болен родственик от COVID-19, наличието на предходно психично заболяване, употреба или злоупотреба на алкохол, насилие в семейството и други подобни, се стига да различни реакции от типа на агресия, чести спорове и раздразнителност, преекспониране на симптоми и оплаквания, депресия, чувство на загуба на контрол, трудности във вземането на решения и дори самоубийство. Разбира се, не всичко е само черно - ние сме свидетели и на това, как кризата не само руши, но може да бъде и съзидателна - виждаме хора които помагат с доброволчески труд, виждаме подкрепа, емоционално и социално съзряване за децата и юношите, много чувство за свързаност и съпричастност.

Знаем, че по-големите деца учат от разстояние. Не крие ли компютърното обучение риск от пристрастяване – по подобие на зависимостта към компютърните игри и продължителното общуване в социалните мрежи?

Не мисля. За да има потенциал едно занимание да доведе до психологично пристрастяване, то трябва да носи някаква непосредствена награда (както е при игрите). Аз поне не познавам някой чак толкова ученолюбив до степен да се пристрасти, без значение как се поднася знанието. Има риск за зрението, за опорно-двигателния апарат, за теглото и развитието, но не и с потенциал за пристрастяване.

А сега искам да Ви задам няколко въпроса за Вас самата. Как избрахте детската психиатрия като специалност?

Всъщност детската псиихатрия ме избра. Докато бях студентка по медицина никога не съм си представяла, че ще се занимавам с психиатрия въобще. Животът така ме завъртя, попаднах в психиатрията и ми хареса и така е до днес.

Кои са Вашите учители в тази професия?

Основно децата. Те са ме научили на неподправеност, на това да се доверявам не само на знания и писмени доказателства, но и на интуицията си, на това да съм търпелива и издържлива. Не искам да говоря с имена за „учители“, защото така има риск да пропусна някого - всеки, с който съм се срещнала по пътя си ме е научил на нещо, всяка трудност или постижение са имали значение. Благодарна съм, че съм познавала всеки един човек по пътя си. Изключително щастлива съм, че имам късмета да работя с приятели и съмишленици, с които да реализирам мечтата си за достъпна, своевременна и пълноценна помощ за нашите пациенти.

Кои са любимите Ви занимания извън работата?

Най-много обичам да чета „аналогови“ книги. Обичам музиката, в по-ранното си детство съм пяла във вокална група и музикален театър. Баща ми беше музикант. А, да и обичам да играя електронни игри – повече от три години бях активен играч на Pokemon Go.

Как според Вас се отразява малкият брой детски психиатри на достъпа до този вид специализирана помощ?

В много части на страната хората нямат достъп до детски психиатър, на семействата се налага да пътуват на дълги разстрояния, за да получат такава консултация и помощ. Ние се опитваме да компенсираме този дефицит с възможностите на онлайн консултирането, но малко населено място често означава и труден достъп до интернет, липса на техническо обезпечаване или капацитет на потребителя за такъв тип услуга. Въпреки това ми се струва, че можем да бъдем „на разположение“ на личните лекари чрез такъв тип електронни платформи.

Ако имахте власт какво бихте променили, за да се подобри ситуацията в тази област на детското здравеопазване?

Сигурно ще е досадно да кажа, точно в такъв момент, но в педиатрията и детската психиатрия финансирането е отчайващо ниско. Ако имах власт бих осигурила достатъчно финансиране и стимули за младите колеги не само да специализират, но и да се реализират професионално у нас. Щях да реализирам мобилни екипи за достъп до труднодостъпните деца и семейства, безплатни медикаменти за децата, повече дневни центрове и разни други хубави неща…

Какво искате да пожелаете на своите колеги точно сега?

Уважаеми колеги, кризата е изпитание, но в същото време и стъпало нагоре. Да се хванем заедно за ръце и да действаме. Успех!



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
q9gn

Албена Боцева 12.04.2020 16:55:21

Невероятна!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Проф. Салчев:  Натискът върху системата не ме притеснява. Заетостта на леглата е между 30 и 45%
27.11.2020 19:01:23 Надежда Ненова

Проф. Салчев: Натискът върху системата не ме притеснява. Заетостта на леглата е между 30 и 45%

Ние не коментираме мерките, а сме задължени да ги подсигуряваме финансово. Движението на леглата ...

МЗ: Процедурата за закупуване на медицински хеликоптер е в ход
27.11.2020 17:34:43

МЗ: Процедурата за закупуване на медицински хеликоптер е в ход

Процедурата по закупуване на медицински хеликоптер, оборудван с необходимата медицинска техника и ...




Актуална тема
За философията на нашенеца и умората от коронакризата
19.10.2020 17:11:09 Невена Попова

За философията на нашенеца и умората от коронакризата

Днес е денят, отреден в календара за празник на българските лекари. По зла ирония на съдбата обач ...

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията
16.09.2020 17:34:26 Невена Попова

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията

Вече половин година светът живее под знака на пандемията COVID-19. Милиони преобърнати човешки съ ...

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19
11.05.2020 17:43:05 Невена Попова

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19

В дните, когато целият свят е обърнал поглед към научните лаборатории в очакване на резултати, ко ...

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него
16.03.2020 15:50:55 Невена Попова

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него

Тези дни злото ни връхлетя изведнъж и парализира сетивата на всички и на всеки. Стрелките на часо ...