Д-р Здравков: Много се бърка оказване на първа долекарска помощ със спешната медицинска помощ

Световно утвърдена практика е когато пристигнеш на мястото на един инцидент с тежко пострадали пациенти, особено когато те са деца, да се обадиш да дойде втори екип. Това каза пред БНТ директорът на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ и национален координатор по детска спешна и интензивна медицина д-р Благомир Здравков по повод трагичния инцидент с починалото в Несебър 8-годишно дете.

„Ние не знаем много конкретика по казуса. Не знаем дали колегата медик от първата линейка е бил сам или е имало второ медицинско лице, но един човек сам може доста трудно да извършва екстензивна реанимация на какъвто и да е пациент. Това не е проблем, а утвърдена практика. Във всички тези случаи се вика помощ, когато колегата, който е пристигнал първи на мястото на инцидента, е установил, че случаят касае тежки увреждания и се налага разгърната реанимационна дейност. По тази причина се викат втори, понякога и трети екип, в зависимост от броя на пострадалите и механизма на тяхната травма, която се установява“, обясни д-р Благомир Здравков.

Той даде за пример как се действа при подобни ситуации във Франция. „Първи на мястото на инцидента отиват линейки на пожарната, в които има парамедици. Тези парамедици при пристигането на мястото на инцидента – както и диспечерът, който контактува с обаждащите се – събират информация за случилото се. Още от централата, при установяване, че случаят е специфичен и тежък, дават сигнал към лекари-реаниматори със специализирани транспортни средства, освен линейки“, обясни д-р Здравков.

Той определи като странни твърденията на очевидци, че първата линейка не е била достатъчно добре оборудвана.

„Това е малко странно, защото още при поръчването на линейките е ясно разписано какво оборудване трябва да има във всяка от тях. Дали колегата медик персонално към този очевидец се е обърнал да му каже, че липсва нещо, липсва апарат или консуматив – тук това съвсем не става ясно и е обект на разследването да изясни. Най-често в хода на разследването на подобни инциденти се включват експерти от всички клинични специалности, които правят цялостна оценка на действията на медицинските екипи“, посочи той.

Д-р Здравков уточни, че при всеки воден инцидент, включително и височинна травма, първата линия на оказване на помощ са водните спасители, всеки от които е сертифициран от БЧК и е обучен да оказва първа долекарска помощ. „Много се бърка оказване на първа долекарска помощ със спешната медицинска помощ. Първа долекарска помощ оказват немедици – парамедици, спасители, обучени очевидци, всеки, който е на мястото на инцидента. Втората линия са реанимационните пунктове по плажовете. Не е случайно, че в договорите на концесионерите изискването за такъв тип персонал, техника, оборудване и места, в които да се извършва такава реанимация, е абсолютно императивно заложено. Колегите от реанимационните пунктове по плажовете“, посочи д-р Здравков.

Той уточни, че реанимационните пунктове по плажовете са задължени да имат техника, оборудване и консумативи за реанимация, включително на деца.

„Преимуществото на тези колеги е, че те имат радиовръзка със спасителните постове и при настъпване на инцидент разбират за него още когато спасителите влизат във водата. Както разбирам, такъв колега е имало на място на инцидента и спешната медицинска помощ започва от този момент, когато реаниматорът вече се включи с чисто медицински прийоми по спасяването. Идването впоследствие на линейки на Центъра за спешна медицинска помощ е много лесно да бъде удостоверено, защото всяка от линейките има GPS. Освен това е стандартизирана документацията за всички ЦСМП в страна, които доказват всяко действие на линейките“, обясни още той.

В отговор на въпрос можело ли е да се спаси детето с медицински хеликоптер д-р Здравков коментира, че на практика в този конкретен случай хеликоптерът не би могъл да промени изхода.

„Първо трябва да уточним, че падането от такава височина в морето е еквивалентно на падане върху твърда повърхност. Много често при този род инциденти травмите са несъвместими с живота. Нашите хеликоптери нямат първични мисии с изключение на тези в планината, а транспортират пациента от едно лечебно заведение в друго. Второ – хеликоптер няма къде да кацне на плажа. И трето – за да се качи такова дете в хеликоптера, то трябва да е изцяло обработено медицински на мястото на инцидента, защото кубатурата вътре на кабината не позволява колегите да правят някакви животоспасяващи манипулации. Тоест, всичко по осигуряването на дихателните пътища, включване на венозни източници, закачването към мониторите, всичко това трябва да е извършено на мястото на инцидента. Когато се касае за крайно нестабилни пациенти, най-често екипите трябва първо да стабилизират пациента и едва тогава да мислят за транспорт“, обясни д-р Здравков.