Д-р Иван Маджаров: Ако не искате полеви болници, спазвайте мерките

„Здравната ни система в движение се настройва към усложняващата се обстановка. Практически няма здравна система, която да е напълно готова да посрещне нещо непознато, и нашата не прави изключение. За мен важното е, че се предприемат разумни стъпки, които се въвеждат постепенно“. Това заяви пред БНР председателят на УС на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Той обаче отбеляза, че има пропуски от последните месеци, заради които сега на системата ѝ е по-тежко. „Пропуснахме да се подготвим с е-направленията за тестове за COVID. Това беше важно, защото още през пролетта се видя, че ако допуснем струпване пред кабинетите, рискът ще бъде много голям. Знаеше се още от лятото, че с навлизането на есенния период появата на остри респираторни заболявания ще ни постави пред дилемата това коронавирус ли е, или някоя настинка“, коментира той, но уточни, че ще има време да се търси отговорност, а сега „важното е да излезем читави от тази ситуация, защото като гледам как цели отделения в болниците се заразяват и излизат от строя, точно в момента лично на мен не ми е до това да се занимаваме с отговорност“.

COVID легла, специалисти и мерки

Ако вълната продължи да нараства, ще трябва да се разкриват все повече COVID легла във все повече болници, отбеляза д-р Маджаров. По думите му, координационният щаб и МЗ трябва да поставят изрични условия – „няма значение дали си държавна, частна или общинска болница, след като си покрил критериите да имаш договор с НЗОК до преди няколко месеца, е недопустимо да твърдиш, че в момента не можеш да разкриеш отделение, което да приема COVID болни“.

Големият проблем обаче не е с отделенията и леглата, а със специалистите, за пореден път посочи председателят на УС на БЛС. „За съжаление, с всеки изминал ден вероятността да използваме само висококвалифицирани реаниматори и инфекционисти ще става все по-малка. Ще се съобразяваме с това и колеги, които не са с такива специалности, ще работят под ръководството или консултацията на по-опитните и специализирани реаниматори и инфекционисти, за да могат да помагат в тези отделения“, коментира той, като допълни, че това е въпрос на организация на самото лечебно заведение.

Към момента най-големият недостиг на медици се наблюдава в Северозападна и Североизточна България, уточни д-р Маджаров и припомни, че това е било така и преди коронакризата, но сега липсата им е още по-осезаема.

В известна степен туширането на проблема зависи от цялото общество, коментира още лекарят. „Обществото трябва да разбере, че зависи от нас. Ако обществото желае да бъде лекувано в нормална болница, с квалифициран персонал, ще трябва да спазва елементарните мерки“, каза той и припомни, че това са носене на маска, миене на ръце, спазване на дистанция. „Това ще даде възможност, ако случайно се разболееш, да не попаднеш в полева болница. Защото ако сега говорим за липса на персонал, представете си какво ще стане, ако трябва да бъдат обслужвани пациентите в полева болница“, даде пример д-р Маджаров.

Доброволна помощ

Председателят на УС на БЛС се спря и на координационната кампания, която започна съсловната организация във връзка с доброволната дейност в лечебните заведения. От думите му стана ясно, че тя е инициирана заради обратна връзка със студентски организации, според които студенти отивали в лечебни заведения с желанието да помагат, но срещали пречки от типа „точно от вас нямаме нужда в момента, имаме нужда от друг тип помощ“.

„Затова решихме да обявим тази кампания за координация – това, което е потребно на болниците, да бъде подавано към нас, информацията да бъде обобщавана и в портала на Jobs студентите и лекари, които желаят да бъдат доброволци, директно да се запознават с тази информация и да изпращат заявки към лечебните заведения“, обясни д-р Иван Маджаров. Той не пропусна обаче да посочи, че според него този труд трябва да бъде овъзмезден. Лекарят също така уточни, че БЛС се ангажира административно да помогне на студентите да получат своите служебни бележки че са доброволци, за да бъде извинено отсъствието им от учебния процес.

Заразени медици

В коментар за големия брой заразени медици пък д-р Маджаров отбеляза, че те практически работят в условия, които са с изключително голям вирусен товар. „Това е като да питаме защо при един много голям тежък пожар част от огнеборците въпреки защитата ще имат и изгаряния. Колегите трудно издържат в ежедневието си, знаем, че трябва да се спазва много стриктно събличане и обличане на защитните облекла, да се дезинфекцират от едно място в друго. Понякога става въпрос за пациент, който влиза – на входа е отрицателен, след 2-3 дни тестът му се позитивира, 30 човека, които са го обслужвали, практически са заразени“, даде пример той.

По думите му заразяването най-често става в условия, в които не работиш директно в COVID отделението, защото там не знаеш с кого точно се срещаш. „Така че не е странно, но е тревожен броят заразени, който имаме“, отбеляза д-р Маджаров, като обаче уточни, че ние не излизаме от общия процент заразени медици в световен мащаб.