Д-р Тонев, през ноември отбелязахме международния Месец за борба с рака на белия дроб. Това е едно изключително тежко и социалнозначимо заболяване. Колко значим е проблемът рак на белия дроб у нас, какво е разпространението на заболяването и наистина ли най-често пациентите се обръщам към специалист много късно?
Ракът на белия дроб е най-честата причина за смърт от всички злокачествени заболявания в световен мащаб. В България през последната година са диагностицирани над 4000 души с това заболяване, като по-често се среща при мъжете. Трябва да се отбележи, че събирането на реални данни за заболеваемостта и смъртността от онкологични заболявания в България не е на нужното ниво от доста години, а това не дава възможност за анализ на обективната ситуация в страната и изготвяне на адекватни стратегии за борба с това заболяване. През последните две години се увеличи броят на пациентите с прекалено авансирало заболяване, които не подлежат на активно лечение.
Как да се подобри диагностиката на заболяването, да бъде по-навременна? Какви са сигналните признаци на заболяването, които не трябва да пренебрегваме и какъв е апелът Ви към личните лекари?
Ранната диагностика започва с повишаване на здравната култура на хората и предоставянето на информация за болестта и лечението, не само през месец ноември. Налага се и въвеждането на скринингова програма за високорисковите групи и адекватното им информиране за тази възможност.
Оплакванията при рак на белия дроб са същите като при всяко заболяване на дихателната система, а именно: кашлица, повишена секреция, задух, болка, кръвохрак и в напредналите стадии се появява загуба на тегло. Затова, съветвам всеки с новопоявили се оплаквания или промяна в характера на хроничните такива, да потърси лекар. В условията на Ковид пандемията препоръчвам всеки пациент с кашлица, която не отшумява след лечение, да се насочва за скенер на белия дроб, защото рентгеновата снимка при ранен рак на белия дроб може да се обърка с Ковид усложнения (данни за това има от Европа и Америка). Относно личните лекари, смятам, че те са достатъчно компетентни и не биха пропуснали пациент със съмнения за белодробен карцином, но и те се нуждаят от национална скринингова програма, която да улесни действията им, дори и административно.
Има ли уязвими групи или такива с повишен риск, кои са те?
Уязвими групи са: пушачите – повече от 80% от новодиагностицираните пациенти; работещите с вредности – азбест, радон, силиций, запрашеност; уязвими сме всички заради замърсения въздух – около 5% от случаите; а в 8-10% процента заболелите са с генетична предиспозиция.
Ще бъде ли полезна скринингова програма за по-ранна диагностика, за по-добра преживяемост и качество на живот на пациентите?
Скринингова програма е нужна, тя ще спаси човешки животи, ще спести на държавата разходи за лечение, които ще са драматично повече отколкото биха се разходили за подобна програма. На скрининг подлежат всички рискови пациенти, онези над 50-годишна възраст, пушачи с 30 пакетогодини стаж (напр. една кутия всеки ден в продължение на 30 години или 2 кутии дневно за 15 години), както и онези, отказали цигарите през последните 15 години.
Покрай COVID-19 и зачестилите рентген/скенер на белите дробове повиши ли се откриването на случаи на рак на белия дроб? А забави ли се лечението на пациентите със заболяването?
За съжаление, световните данни показват, че броят на рентгеновите снимки, особено в началото на пандемията е намалял с повече от 20%. Голяма част от хората прекарват инфекцията с минимални оплаквания и не се налага образно изследване. Проблемът не е в поставянето на диагноза по образни критерии, той е в забавянето при получаване на всички предикативни и прогностични маркери, необходими за адекватното лечение. В резултат на преструктуриране на болнични звена, пренасочване на персонал към Ковид отделенията и страха на хората от заразяване, се стигна до забавяне на диагнозата и на лечението.
Какви са съвременните методи на лечение и дават ли те надежда за по-добра преживяемост на пациентите, особено ако лечението започне по-навреме?
Съвременните възможности за лечение дават по-добра преживяемост при повечето пациенти. Разбира се, ранният стадий на болестта драматично увеличава шанса на всеки. В България разполагаме с всичко ново като възможности за лечение и то следва да е достъпно за пациента. Разполагаме с най-съвременните групи медикаменти като: имунотерапия – даваща най-добри резултати при рака на белия дроб, таргетна терапия – стандарт при някои пациенти вече повече от 10 години, разполагаме и с добре подготвени гръдни хирурзи, лъчетерапевти и специалисти по образна диагностика.
Единствено ранното поставяне на диагнозата може да доведе до пълно излекуване, това трябва да е целта пред всички нас.
Осъществява се с подкрепата на MSD България
