„Има сериозен наплив на пациенти, вече записваме за след две - три седмици и дори не можем да поемем всички желаещи и чакащи за различни сърдечно -съдови операции, което е прецедент“. Това заяви пред БНР д-р Асен Келчев, началник на Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - Сърдечно-съдов център".
Той поясни, че пандемията е дала отражение върху потока пациенти и след като ограниченията за планов прием и операции са отпаднали, най-често помощ търсят пациенти със заболявания на аортната клапа и на митралната клапа.
„Изключение правят пациентите с исхемична болест на сърцето, които отиват късно на лекар, с прояви на т. нар. нестабилна стенокардия. Те подлежат повече на хирургия в ускорен порядък, а също и пациенти със значителни стеснения на аортната клапа, те също се оперират веднага, защото това състояние може да предизвика сърдечна недостатъчност или дори загуба на съзнание“, каза каридохирургът:
Той бе категоричен, че пациенти, преболедували леко или по–тежко COVID–19 трябва да отложат с поне три месеца операцията си. Според д-р Келчев най-добре би било при тази категория болни този вид операции да се осъществят най-рано 3 месеца от позитивния PCR – тест.
„По–ранното опериране носи риск от усложнения на дихателната система, усложнения от тромботичен или хеморагичен характер", коментира специалистът.
Д–р Келчев се спря и на темата за необходимостта от коригиране на дозите на антихипертензивните медикаменти при хипертониците, боледуващи от COVID–19. По думите му стойностите на кръвното налягане се повишават още повече в началото на болестта, ето защо дозите на лекарствата също трябва да се увеличат, докато болният се лекува от инфекцията. По-късно, след като тя отмине, тези стойности се връщат в предишните граници, и отново се връщат до нивото преди заболяването, като промяната протича в рамките на месец - месец и половина.
Специалистът подчерта, че друг важен момент при тези пациенти е изострянето на сърдечната и дихателна недостатъчност, перикардни изливи, които се появяват при 10% от болните, както и миокардитът, макар и по-рядко срещан.
„Всички те са свързани с болки в сърдечната област“, допълни кардиохирургът.
„В нашето COVID отделение правят впечатление добрите резултати на колегите, които лекуват тези пациенти, но трябва да се знае, че пациентите, които са интубирани, тези с трахеостомна канюла които са в реанимация, имат нужда от дълго лечение, над един месец, и то изисква огромен ресурс не само като финансови средства, но и като медицински грижи“, каза д-р Келчев.
„Основното лечение минава през антикоагуланти, след това лечение с кортикостероиди - за потискане на възпалителния отговор на организма. А също и витамини и антиоксиданти, за които няма ясен научен отговор помагат ли, а също се прилагат и антибиотици, за които също още не е доказано дали са първото нещо, с което трябва да се започне лечението“, допълни той.
Кардиохирургът бе категоричен, че ваксинирането е задължително за всеки един човек, който е изложен на опасност от зараза с коронавируса. Той подчерта, че тези пациенти също трябва да се ваксинират.
По думите му все още няма категорични данни при какъв титър на антитела може да се предприеме имунизация за преболедувалите COVID–19, както и дали тези хора трябва да си поставят двете дози от ваксината.
По думите му очакваният протокол на Министерството на здравеопазването ще даде ясен отговор на всички тези въпроси. Кардиохирургът бе категоричен, че е много важно нещата да не се политизират и да не се всява страх у хората.
Медицината и световната наука се опитват да ограничат последиците върху цялата човешка популация, все още няма ясен алгоритъм, а в света е имало епидемии, които са продължавали и повече от две години, припомни д-р Келчев.
