Д-р Кирил Николов: За мен спешната медицина е най-добрата школа за всеки млад лекар

Д-р Кирил Николов е част от екипа на Катедрата по ортопедия и травматология на ВМА. Пътят му към специалността преминава през множество доброволчески инициативи, стажове и обучения в България и чужбина, които му дават ценен практически опит в различни медицински направления. През 2024 г. започва като доброволец във ВМА, където открива своя интерес към ортопедията и травматологията и насочва професионалното си развитие към тази област.

Д-р Николов, как решихте да се посветите на медицината?

Интересът ми към медицината, който впоследствие се превърна в истинска страст, започна още в ученическите ми години. По време на обмен в Перу имах възможността като доброволец да помагам на организацията Starkey, превеждайки от испански на английски език в рамките на благотворителна кампания за даряване на слухови апарати на възрастни хора и деца в нужда. Именно тогава за първи път истински усетих емоцията от това да помагаш на хората и удовлетворението, което носи възможността да промениш нечий живот към по-добро. Този опит остави траен отпечатък в мен и ме насочи към медицината като призвание.

Какво Ви мотивира да се насочите към спешната медицина?

За мен спешната медицина е най-добрата школа за всеки млад лекар, който иска истински да навлезе в практическата медицина и да изгради увереност в своите умения. Интензивният поток от пациенти и разнообразието от клинични случаи изграждат способността за бърза реакция, точна преценка и правилен подход към пациента. Работата в спешното отделение ежедневно поставя на изпитание знанията, придобити в университета, и те кара непрекъснато да се развиваш. Смятам, че всеки специализант трябва да премине през тази школа, защото тя изгражда както професионални умения, така и увереност при справяне с трудни ситуации.

Кои са първите Ви учители в специалността – онези, чиито уроци няма да забравите никога?

От всеки един от лекарите и сестрите в спешния травматологичен кабинет на ВМА съм научил ценни уроци, но има хора, които особено силно са повлияли на професионалното ми развитие.

Д-р Василев ме научи на правилния подход към пациентите – на човечност, съчетана с професионализъм, както и на значението на подробното и внимателно снемане на анамнеза, което е ключов компонент за правилната диагностика в нашата специалност.

От д-р Димов научих колко важни са правилното филтриране на информацията, логичното мислене и бързата преценка във всяка ситуация. Той ме запозна и с новите методи за диагностика и лечение в ортопедията и травматологията.

И не на последно място – д-р Газибаров, който ми помогна да изградя самостоятелност и увереност в собствените ми знания и решения.

Разкажете за работата си в Спешно отделение на болницата – с какво организацията на целия процес спомага за по-качествената подготовка на младите медици?

За мен нашата болница функционира като добре организиран и синхронизиран екип. Работата в Спешно отделение е изключително динамична и натоварена, но именно това създава среда, в която младите лекари и медицински специалисти се развиват най-бързо. Най-ценното е, че по-опитните колеги и сестри не просто изпълняват своите задължения, а искрено се стремят да предадат знанията и опита си на по-младите поколения. Те ни подкрепят в моментите на несигурност, насърчават ни да задаваме въпроси и да се стремим постоянно към усъвършенстване. Именно тази атмосфера на колегиалност и споделяне прави подготовката ни толкова качествена.

Кои етични принципи в отношенията с колеги и пациенти се стараете да съблюдавате винаги?

На първо място се старая винаги да подхождам с човечност, уважение и разбиране към всеки пациент и колега, независимо от натовареността или напрежението по време на работа. Вярвам, че всеки пациент има нужда не само от лечение, но и от усещането, че е изслушан и разбран. Стремя се да отделям необходимото внимание на всеки човек и да обяснявам състоянието и лечението по достъпен и разбираем начин. Смятам, че добрата комуникация и доверието между лекар и пациент са съществена част от успешното лечение.

Променя ли се потокът пациенти в Спешно отделение през последните години?

Според мен през последните години потокът от пациенти значително се увеличи, а травматизмът става все по-чест и по-тежък. Все по-често се срещат пътнотранспортни произшествия – както с автомобили и мотори, така и с електрически скутери и тротинетки, които през последните години се превърнаха в сериозен фактор за травми.

В практиката ни най-често се срещат фрактури на горен крайник при по-младите пациенти, както и тазобедрени фрактури при възрастните хора. Това поставя сериозни изисквания към екипа за бърза диагностика, адекватна реакция и добра организация на работния процес.

Как си почивате след натоварена работна смяна?

За мен най-ценната почивка след натоварен работен ден е времето, прекарано със семейството ми. Съпругата ми и детето ми са моята опора и най-големият източник на спокойствие и положителна енергия. Дори след най-тежките дежурства, времето с тях ми носи уют, баланс и мотивация да посрещна следващия ден с нови сили и добро настроение.

Как виждате своето професионално развитие в близко и в по-далечно бъдеще?

На този етап най-важното за мен е да продължавам да се уча, да натрупвам опит и да се усъвършенствам максимално в специалността си. Ортопедията и травматологията са изключително обширна и динамична област, която предлага много възможности за развитие. В бъдеще бих искал да открия онази насока в специалността, която най-силно ще ме вдъхнови, и да се специализирам задълбочено в нея.

Оставам отворен към нови знания, технологии и предизвикателства, защото вярвам, че добрият лекар никога не спира да се развива.