Всички участници в системата на здравеопазването ползват софтуери, но между тях няма никаква връзка. Единствено НЗОК има възможност за електронен обмен, но без данните за здравнонеосигурените лица и частните пациенти. Това разделя информацията. Тя се намира на различни места и става практически неизползваема.
Това каза експертът на БЛС по дигигални решения и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив д-р Костадин Сотиров по време на уебинара „Е-решения за по-добро здраве” от поредицата “Капитал Здраве”.
Като пример той даде парадокса, че дори информация, която е генерирана по електронен път, трябва да бъде разпечатана на хартия, за да се предостави на друга институция, която съответно да я прехвърли от хартията в електронната си система.
„В цялото това обработване на хартията пациентът остава загърбен. Затова лекарите сме много щастливи, че от 1 декември най-после се даде старт на практическото електронно здравеопазване. Оттук нататък очакваме всички документи да преминат към генериране в електронен вид, да се изпращат към единна база данни и чрез нея да става обменът на информации между всички участници в системата“, каза д-р Сотиров.
Той коментира, че едно от най-важните неща, което тепърва предстои да се регламентира, е кой ще има достъп до тази система. Част от документите могат да бъдат широко достъпни, но въпреки това трябва да се гарантира и сигурността им. „Силно ограниченият достъп обаче ще попречи на правилното взимане на решението“, категоричен беше д-р Сотиров.
Д-р Костадин Сотиров каза още, че електронната здравна система ще позволи да направим прехода от здравеопазване, което е загърбило пациента и работи само за контрола и статистиката, към здравеопазване, в което лекарят е съсредоточил времето и мислите си само за пациента.
