Д-р Маджаров: Доплащането няма да намалее, докато публичните разходи за сектора са наполовина на европейските

„Бюджетът ще узакони направените разходи през по-голямата част от годината, защото ще влезе в сила във време, в което повечето месеци от годината са минали. Не може да се очаква да се случи нещо ново с този бюджет, може би по-скоро трябва да се опитаме да договорим най-оптималното с параметрите, които ни предоставя. Сигурен съм, че има такава възможност.“ Това заяви пред БНТ зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров в коментар на очаквания бюджет на НЗОК за 2026 г.

Той призна, че за тази година няма как да се постигне исканият от съсловната организация ръст на цените с 25% и обясни това с „наследство от предишните управления“.

По думите му новите управляващи дават заявки за реформи и това е добре, защото в есенния период ще трябва сериозно да се поработи по въпроса и за промяна в контролните механизми на НЗОК, и за промяна в начина, по който се финансира системата. „Смятам, че има енергия това да се случи. Има нелоши заявки и за въвеждане на доброволно здравно осигуряване, което е крайно време да се случи“, смята той.

Според него трябва да се приложат редица нови елементи в начина, по който системата се контролира. „През годините и в НЗОК, и в МЗ функционираха доста системи, които даваха информация, въз основа на която обаче не се взимаха съответните мерки. Например, твърде много е констатирана дадена диагноза, но през годините нищо не се направи това да се пресече. Необходими са комплекс от мерки и констатацията не ни върши работа. Изисква се воля“, заяви д-р Маджаров.

Той се спря и на обявената наскоро нова платформа „Диагноза България“, създадена от 19-годишния Мартин Атанасов. „Информацията в „Диагноза България“ управляващите би трябвало да я имат отдавна, тя просто сега стана публична. Това е добре, всички трябва да знаем, за да изискваме правилните решения“, коментира зам.-председателят на БЛС и подчерта: „От платформата се видя, че заплащането на различни цени на онколекарства в различни болници всъщност не зависи от обществената поръчка, защото някои държавни болници купуват лекарства на много по-високи цени от други държавни. Стана ясно, че това зависи от механизмите, които са създали НЗОК и МЗ. Те създават този механизъм, при който може да се плащат различни цени за едно и също лекарство и това продължава много години назад и можеше да бъде спряно много отдавна. Младият господин, който направи платформата, всъщност доказа, че тези лекарства се плащат на различни цени независимо че се правят обществени поръчки“.

Д-р Иван Маджаров коментира и профилактиката у нас, като посочи, че тя не приключва само с профилактичните прегледи, а включва в себе си държавна политика по отношение на храненето, на спорта, на това как израства младото поколение. „Профилактиката на хроничните заболявания би трябвало да бъде държавна политика извън системата на здравеопазване, т.е. да обхваща и други сфери – икономиката, търговията с вредни храни, рекламата на тютюнопушенето и т.н.“, посочи той.

По думите му системата има възможността оттук нататък да се развива в свят на ИИ и дигитални системи. „Това са силни оръжия, които ще ни позволят да подобрим контрола, да подобрим информацията, която постъпва към пациентите, както и диагностиката и лечението“, каза зам.-председателят на БЛС.

По отношение на доплащанията от джоба на пациента пък той бе категоричен: те няма да намалеят, докато публичните средства за здравеопазване у нас са наполовина на европейските разходи за здравеопазване. „Ще цитирам един колега: ако успеем да доставим на българите европейско качество на здравеопазване с половината пари за него, ще ни дадат Нобелова награда“, заяви д-р Маджаров.