Д-р Маджаров: Държавата трябва да е гъвкава и да привлича пациенти от чужбина с лекота

България трябва да е гъвкава и като малка държава може да привлича пациенти с рутинни диагнози с лекота. Можем да се превърнем в притегателен център, като предлагаме иновативна медицинска услуга и инвестираме превантивно в здравеопазване. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на форума „Медицинският туризъм – възможни решения в България“, който се състоя днес.

По думите му такава възможност е била изграждането на Протонен център у нас, тъй като такъв липсва на Балканите, но за съжаление тази възможност вече е пропусната.

„Трябва да се инвестира в новите технологии като роботизираната хирургия, като тази инвестиция да е с подкрепа от държавата, а не само по желание на болнични собственици, които искат да развиват лечебните си заведения. Трябва да можем да дадем на пациентите комфорта и доброто обслужване и болниците да имат възможност да го показват и да искат заплащане за това. Това също изисква промяна в законодателството, тъй като в момента такъв тип доплащане се наказва“, каза още д-р Маджаров.

Председателят на БЛС коментира, че в медиите се съобщават само негативни информации за болниците, но липсват такива за позитивните резултати и инвестициите в тях. „Държавата е голям длъжник законодателно и за това какво правим с нерегламентираните лекарски практики. Съсловните организации нямат власт да ги санкционират, а полицията и прокуратурата не правят нищо. В другите държави правата за налагане на санкции са в ръцете на съсловните организации“, каза още той.

Председателят на БЗС д-р Николай Шарков на свой ред каза, че 80% от българските дентални клиники са на световно ниво и привличат пациенти от цял свят. В същото време обаче много българи предпочитат да ползват стоматологични услуги в държави като Турция например.

„Рисковете от денталния туризъм са от качеството на услугите в различните държави, липсата на общи регулации увеличава риска от усложнение. В България много се набляга на стандартите, а в Европа отдавна са заявили, че те не вършат работа, а са важни протоколите. Проблем са още езиковата бариера и следоперативните грижи. Има и скрити разходи при този вид туризъм“, каза още д-р Шарков.

„От ББА се опитваме да работим в посока на политиките в областта на медицинския туризъм, но засега този въпрос не е приоритетен за държавата. Най-важното е, че разполагаме с лекари на световно ниво и това означава, че можем да предоставим съответните медицински услуги. Редно е обаче да има някакво становище поне от страна на МЗ, Министерския съвет и парламента, за да могат лечебните заведения да има на какво да стъпят. ББА работи в посока формиране на политики, защото без правната марка няма сигурност както за медиците, така и за пациентите“, каза председателят на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова. 

Тя допълни, че ако възможността за медицински туризъм се направи по правилния начин, страната ни може да се превърне в оазис. 

Председателят на Юридическо дружество по медицинско право и здравеопазване д-р Светла Качарова заяви, че не само българските пациенти не са добре информирани за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. По думите ѝ едва 40% са запознати с правата си на здравноосигурени лица и само 10% знаят правата си при лечение в чужбина.