Около 10 млн. лв. в първичната извънболнична медицинска помощ и над 60 млн. лв. в медико-диагностичните дейности са неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 г., като причината за това е късното влизане на бюджета в сила. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред NOVA NEWS.
„Нито ръководството на НЗОК, нито ние имахме възможност да предприемем някакви мерки така, че политиките, които са заложени, да се изпълнят. Това нямаше да се случи, ако бюджетът беше влязъл в сила в началото на 2023 г., а не на 1 септември. Аз съм оптимист, че през тази година и увеличението от 2023 г., и приетите средства за тази година ще изпълнят целта си“, каза д-р Маджаров.
Той уточни, че със сигурност профилактиката за българското население не е достатъчна, но практически това е максимумът на възможности на личните лекари. „През миналата година около 60% от подлежащите на профилактика здравноосигурени лица са минали профилактичен преглед. Това е горната граница, която е във възможностите само на лекаря. Половината от непреминалите 40% категорично не желаят да се подлагат на профилактични прегледи, а останалите 20% явно не са намерили време. За тези хора ще трябва да работи държавата да бъдат убедени, че това е добро за тях. Няма как само личните лекари да се справят сами“, каза д-р Маджаров.
По отношение на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК за 2024 г. председателят на БЛС каза, че е възможно те да не са достатъчно, тъй като болниците имат задължението да подсигурят минималните възнаграждения на персонала, както е записано в Закона за здравното осигуряване и в НРД. „Ще трябва да се разчита и на част от резерва в бюджета на НЗОК, за да се покрият очакваните дефицити. Ще предложим на Здравната каса повишени цени и механизми, с които все пак да успеем да влезем в рамките на бюджета“, каза д-р Иван Маджаров.
По думите му БЛС минимумът, от който трябва да стартират преговорите за анекса на НРД 2023-2025, е 25% средно увеличаване на цените на клиничните пътеки. „Тази година трябва да подходим балансирано по групи по специалности, защото мина времето, в което имаше абсолютно недофинансирани клинични пътеки“, каза той.
В отговор на въпрос за възможността за контрол в болнична помощ д-р Маджаров заяви, че това, че се увеличават хоспитализираните пациенти, показва неефективен контрол.
„Амбицията ни от тази година е да направим така, че леките случаи да бъдат решавани в рамките на един ден, а хоспитализирани да бъдат тежките и среднотежките случаи“, каза той.














Какви профилактични прегледи?! С години, въпреки нуждата ми от медицинска помощ, джипито не е виждало физиономията ми.
БЛС(Т) иска пак пари. Т е от Тиков
Тоя не работеше ли в на Тиков болниците
Трябва да се преосмислят самите пътеки. Напр. КП 78.1 може да се раздели на планова- за промяна на лечение и такава, при която пациентът постъва по нея, защото има кръвна захар над 20ммол/л, но това е най-малкият му проблем. Тази пътека / а ако се замислим, ще се окаже, има и още подобни/ да е съответно остойностена, защото "тегли" поне 3-4 пъти повече разходи, предполага по-дълъг престой; договор по нея да е разрешено да сключват само лечебни заведения, осъществяващи 24/7/365 спешна помощ. В пакета МДД на извънболничната помощ да се допълнят изследвания като IRI, PTH,TRAb, FT3, калциурия, креатининурия и дори 24 -часово изследване на урина за Метанефрин и Норметанефрин / последното за строго опропределени лаборатории/. Ехографиите във всички специалности да де отделят като ВСД, невключени в прегледа и незадължителни за СИМП.
Банда крадци и некадърници
Трябва да се обърне повече внимание за финансиране на общинските болници. Те осъществяват здравни , но и социални функции.
Правилно, но щом като осъществявт "социални функкции", НЕ с парите от НЗОК - за това си има друго министрество - на труда и СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ ...
Да увеличим цените за болниците, най-вече тези на Тиков. С подобни слабоумни ръководители дотук е здравната ни кочина
Защо средно???
Бля-бля-бля! Едно исъщо без никакъв смисъл и мисъл