Иска ми се поне веднъж България да има индивидуален подход. Логично е това, което се случва в Испания, Франция и Италия по отношение на мерките срещу коронавируса. В България, слава Богу, нямаше и дано няма такова разпространение на заразата, но затова трябва да обясним на всички, че просто е опасно. Не можем обаче да отречем вируса. Масово младите хора имат загуба на мирис, те нямат други симптоми дори, а те са активните хора, които движат икономиката и които трябва да бъдат убедени, че трябва да се вземат мерки, но не успяваме да ги убедим. Въпреки това смятам, че не е редно да преминаваме към рестриктивни мерки
Това каза пред bTV председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му с години ще се дискутира на какво се дължи това, че България не е преживяла такава вълна на тежко болни в болниците.
Той беше категоричен, че лекарите носят вина за това, че не могат да убедят хората, че вирусът е опасен. „Основната ни вина е, че допуснахме между лекарите да има два лагера, които доведоха до пълно объркване. Едно общество, което смята, че е развито и цивилизовано, би трябвало да вярва на науката, а не на шамани и предположения. Тази вина е наша, на лекарите, и затова отново призовавам – колеги, нека правим дискусиите в научните форуми и да говорим с аргументи, а не през социалните мрежи с недоказани твърдения, които си противоречат през два-три месеца. Например думите „трябва да се тестват колкото се може повече хора“, бяха казани през март-април от един уважаван човек, който сега казва „тестовете с PCR е безсмислено и е само трошене на пари“, каза д-р Маджаров.
„Ще си позволя да кажа името на доц. Мангъров, защото това не е обида, а са неговите думи, само че на неговата съвест лежи това, че голяма част от обществото е объркано. Той е един от авторитетните хора, на които хората вярваха, защото беше активен борец за ваксините. Той беше активен борец за защита на науката в медицината. Всички му се възхищавахме с каква ярост защитаваше приложението на ваксините, защото те спасяват човешки животи. Когато един такъв човек започне да прави противоречиви изказвания, в това няма политика, той не е политик“, допълни още председателят на БЛС.
Той повтори тезата на здравния министър да не се пътува до Благоевград и Търговище освен ако не е по работи или много наложително. Маджаров призна, че това е удар по местната икономика, но и че това е необходимо, за да се спре разпространението на COVID-19.
Д-р Маджаров уточни, че направления за PCR тест личните лекари ще могат да издават само на човек със симптоми. „Ако си бил близо до човек с коронавирус, най-малкото трябва да се изолираш, но личният лекар няма да му издаде направление за тест, а през система ще подаде информацията към РЗИ, че има такъв контактен човек. Иначе ще стане хаотично звъненето на личните лекари, освен това преди втория ден след контакт със заразен PCR-ът ще бъде отрицателен“, добави Маджаров.
Личните лекари искат по електронен път да се случва издаването на подобни направления, но не се изключва и злоупотребяването с това. Затова има правило за поне 4 симптома, които са субективни – например висока температура, отпадналост, кашлица, загуба на мирис, може да няма загуба на мирис, да има друг симптом, рентгенови данни за пневмония плюс други и може отново да има предпоставка за тест, обясни д-р Маджаров.
Проблемът не е в доц. Мангъров, а в БЛС. Съюзът трябваше отдавна да е организирал професионална дискусия по въпросите, свързани с новата зараза. Ние на разговаряме помежду си, а всеки си говори сам по медиите. Това е много по-лошо, отколкото изглежда. А доцентът е прав и в двете си изказвания. В началото имаше смисъл от много изследвания, за да се изясни епидемиологичната картина. Сега на дневен ред излизат проблемът с карантинирането на всеки, който има дори минимални симптоми, без значение с кой вирус е заразен, както и грижата за тежкоболните. За тези две цели, етиологичната диагностика няма приложно значение. Факт е, че епидемията се разраства, но тя може да се постави под контрол само с изолиране на болните, а не с харчене на пари за изследвания. Все повече ще тежи недостигът на персонал. Той частично може да бъде преодолян с повече пари. Но тава няма кака да стане, ако парите са отишли за изследвания. Така ще се докараме до положение, изследваните да не могат да бъдат обгрижени при нужда. А това е същинската функция на здравната система.