Вторник, 01 Декември 2020
27
окт
 

Д-р Мария Пишмишева: Вярвам, че науката ще е по-силна от вируса

Страхувам се да не стане след време така, че да няма инфекционисти

Вторник, 27 Октомври 2020 | 11:25:06


„Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда“, сп

„Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда“, споделя началникът на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Мария Пишмишева, която миналата седмица беше отличена с награди  от БЛС и РК на БЛС -Пазарджик. Тя лекува болни от коронавирусна инфекция от 20 март.  При приемането на първите пациенти д-р Пишмишева заживя в отделението. Признава, че все още се страхува да не се разболее от вируса, но вярва, че един ден ще се върнем към предишния си живот.

-Д-р Пишмишева, след почти осем месеца работа в условията на пандемия, доколко опознахте новия короновирус?

-Трудно ми е да отговоря – със сигурност знаем, че е коварен, че понякога е непредвидим, че убива.

-Учите  ли се в движение?

-Да,винаги. Това е нормално. Трупаме познания и опит. Опитваме се да отразяваме всичко, което виждаме. Това ще допринесе за обогатяване на клиничните прояви и опознаването на вируса и въздействието му върху човека.

-Когато приехте първите пациенти с коронавирус през месец март останахте да живеете и работите в Инфекциозно отделение. Как се взима такова решение, когато се изправяш срещу неизвестна болест?

-Нормално е, и то именно, защото не познаваш болестта, не познаваш себе си в такава ситуация, не знаеш как ще се справиш. Всички се страхувахме и още се страхуваме. И това е нормално. Изолацията при болните помогна на всички – първо да знаем, че най-напред трябва да се пазим, да се научим да се пазим, да свикваме с обгрижване на такива болни. Мисля, че от епидемиологична гледна точка това е правилно, но няма достатъчно персонал.

-Кога Ви беше най-трудно?

-Всеки ден. От началото и до момента. И всеки ден е по-труден от предишния.

-Какво Ви дава сили в най-трудните моменти?

-Хората, с които работя. Никой не си тръгна, всички останаха и са и до момента там, в отделението. Другото е вярата, че и това ще мине и животът ще бъде същият, ще се срещаме с близките си без предварително да си мерим температурата, метафорично казано.

-Вашите пациенти казват, че винаги сте на линия и ден и нощ. Как се справяте със собствените си страхове за здравето, за да помагате на другите?

- Благодаря на пациентите за доверието към нас, това значи много за мен. Опитваме се да им помагаме и като лекари, и чисто човешки. COVID-19 е самотно заболяване – болните нямат свиждане, не виждат никого освен нас и то в защитно облекло. Не само аз съм на линия – всеки лекар, медицинска сестра и санитар са на линия. А колкото до страха – понякога трудно се преодолява, но засега всички от екипа ми се справят. Всеки намира своя начин да застане срещу страха си... Аз препрочитам Исабел Алиенде – чувствам се добре в нейния свят.

-Достатъчен ли е екипът, с който работите? На много места има недостиг на кадри. Какво е положението в ръководенето от Вас Инфекциозно отделение?

-Тежко е положението и не го казвам, за да се оплаквам, а защото навсякъде е така, а и досега не е имало такава пандемия. Специалността „Инфекциозни болести“ е пренебрегвана. Няма мотив за младите да я работят. Страхувам се да не стане след време така, че да няма инфекционисти. Иначе инфекциозни болести винаги ще има.

И при нас има недостиг на персонал. Нямаме достатъчно хора да осигурим лекар и две сестри през нощта. Нямаме и отделен екип за болни с други инфекциозни болести.

-Какъв според Вас е начина за решаване на този проблем  по места?

-Да се включат всички в борбата с болестта. Така ще се разкрият повече легла за лечение на болни, но ще има и персонал. Няма смисъл от легла с болни хора, които няма кой да прегледа и да им каже две думи. Няма смисъл да си в болница, ако няма кой да се грижи за здравето ти. И не трябва да допускаме това – лежащо болни без грижи.

-Натрупаната  умора замени ли страха от неизвестното?

-Не, вървят заедно. Понякога умората е с крачка напред, понякога страхът.

-Чакат ли ни още по-тежки месеци и мислите ли, че един ден коронавирусът ще изчезне?

-Вероятно ни чакат тежки месеци, които можем да облекчим с поведението си – да се спазват противоепидемичните правила: да се имунизираме срещу грип, да се спазва дистанция, да се ходи с маски при близко присъствие на други хора, да се ограничат контактите. Трябва да пазим себе си и нашите близки и всеки трябва да пази всеки. За изчезването – не знам – вярвам, че науката ще е по-силна от вируса и ще го постави под контрол.

-Трябва ли да се научим да живеем с този вирус?

-Да, затова са правилата, защото вирусът е тук сега. Така, че вече живеем с него.

- Можем ли да имаме 100%  гаранция, че ако спазваме всички мерки, то никога няма да се разболеем?

-Не, но се знае, че ако се спазват  мерките, вероятността е много малка. Никой не живее в стерилна среда.

-Автор сте на много научни публикации. Да очакваме ли и такава, посветена на COVID-19?

-Живот и здраве да е ще обобщим данните. Не само аз, всички колеги ще се включат.

-28 години работите в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Имало ли е по-тежки инфекции, с които е трябвало да се преборите?

-Интересен въпрос. Мисля, че не трябва да се сравняват инфекциите. Например хеморагична треска с бъбречен синдром е тежка инфекция, умират не малка част от заболелите, но е рядка инфекция и не е заразна за други хора и медицинския персонал. Ние сме регионът с най-голям брой в последните 10 години. Кримската хеморагична треска е друга тежка инфекция, тя е опасна за персонала, който обслужва такива болни. Различно е при всяка болест. Тежки форми има всяко инфекциозно заболяване.

-Вие сте сред лекарите, които получиха награди от БЛС за принос в борбата с COVID-19, носител сте и на отличието „Лекар на годината“. Коя е най-ценната награда за вас?

-Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID- 19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда.

-Защо избрахте лекарската професия и мечтали ли сте си за друга като дете?

-Не помня защо я избрах. А всяко дете мечтае да стане почти всичко. От моите мечти си спомням, че исках да стана шофьор. Дори не знам кое е провокирало раждането на тази мечта. А всъщност не съм шофьор. Не мога да Ви отговоря.

-Свирите ли все още на пиано?

-Не, за съжаление, защото музиката освобождава.

-Каква е д-р Пишмишева зад маската и без маска в живота извън болницата?

-Аз като цяло съм човек без маска – открит. Зад маската в болницата има много напрежение и страх за всеки един, с който работя. Чувствам се отговорна за тези хора. Извън болницата – обичам да си стоя у дома, да чета и препрочитам книги, да готвя, да се разхождам с кучето, но най-обичам да играя с внучката. Тежи ми, че умората и напрежението ми пречат да й се посветя, когато я виждам.

-Променихте ли се през тези месеци?

-Да и не към добро. Станах мнителна, недоверчива, станах и по-тъжна. Може би остарявам.

-За какво ви се иска да имате повече време?

-За сън, за близките хора, имам нужда от малко безвремие, за да се възстановя.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
#XmL


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
НЗОК очаква предложения за казуса с починали или болни семейни лекари
30.11.2020 17:46:14 Полина Тодорова

НЗОК очаква предложения за казуса с починали или болни семейни лекари

В сегашния Национален рамков договор няма разработен механизъм за ситуация, при която общопрактик ...

И проф. Митко Цветков загуби битката с COVID
30.11.2020 17:32:50

И проф. Митко Цветков загуби битката с COVID

Почина проф. Митко Цветков, уролог от Пета МБАЛ – София. „С болка и прискърби ...




Актуална тема
За философията на нашенеца и умората от коронакризата
19.10.2020 17:11:09 Невена Попова

За философията на нашенеца и умората от коронакризата

Днес е денят, отреден в календара за празник на българските лекари. По зла ирония на съдбата обач ...

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията
16.09.2020 17:34:26 Невена Попова

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията

Вече половин година светът живее под знака на пандемията COVID-19. Милиони преобърнати човешки съ ...

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19
11.05.2020 17:43:05 Невена Попова

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19

В дните, когато целият свят е обърнал поглед към научните лаборатории в очакване на резултати, ко ...

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него
16.03.2020 15:50:55 Невена Попова

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него

Тези дни злото ни връхлетя изведнъж и парализира сетивата на всички и на всеки. Стрелките на часо ...