Д-р Милена Минева: Ниският брой реализирани донори се дължи на липса на медицински персонал

Д-р Милена Минева е завършила медицина през 2002 г. Специализирала е анестезиология и интензивно лечение в МУ Варна. От 2014 г. е координатор по донорство към УМБАЛ Бургас, а от 2020 г. е регионален координатор по донорство за Югоизточна България. Разговаряме с нея по повод днешния Европейски ден на донорството, който извежда на преден план проблемите в нашата страна – нищожен брой трансплантации, ниска мотивация у хората, проблеми пред координаторите.

Д-р Минева, разкажете за последните донорски ситуации, които са наложили продължителна работа и много усилия, за да успеете да кондиционирате
донора и да предоставите годни органи на колегите си от трансплантиращия екип?

Последната донорска ситуация в УМБАЛ Бургас, при която се взе бял дроб, бе реализирана 2019 г. със съдействието на екип от Евротрансплант. Тази година имаме реализирани две донорски ситуации, но за съжаление не се стигна до експлантиране на годни органи, тъй като в единия случай получихме отказ за донорство от близките, а във втория имаше медицински противопоказания.

Принципно всяка донорска ситуация е свързана с дълги часове труд. За щастие, в нашата болница има добри екипи от лекари, медицински сестри и санитари, които винаги са на своя пост и вършат прекрасна работа, за което използвам случая да им благодаря. Винаги сме доволни, когато се стигне до успешна трансплантация на дарените органи и бъдат спасени човешки животи.

Какво Ви привлече в каузата на донорството, как станахте координатор?

Координатор по донорство съм от 2014 г. Честно казано, в началото нямах опит и представа за тази работа. За щастие в Агенцията по медицински надзор работеха и работят до момента страхотни специалисти, които винаги са насреща и оказват помощ на координаторите. Благодарение на тях сме осъществили не една и две успешни донорски ситуации. Сега вече тази длъжност за мен е предизвикателство да се боря да има повече успешно реализирани донори, чрез които може да се помогне на хора, чакащи трансплантация.

Кои са най-съществените пречки, пред които сте изправени Вие и колегите Ви, които работят на това поле?

Според мен в момента в България има добро законодателство и нормативна уредба, която регулира дейността по донорство и трансплантация. Мисля, че проблемите с ниския брой реализирани донори произтичат от това, че има хроничен недостиг на висш и среден медицински персонал, особено в по-малките болници. Както споменах, работата по реализиране на донор е свързана с дълги часове активно наблюдение на потенциалния донор, и за това поради липса на достатъчно персонал, известен брой потенциални донори се пропускат.

Какви препоръки бихте отправили към овластените да вземат решения, за да може и нашата страна да има по-добри резултати в донорството и трансплантациите?

Считам, че донорството в нашата страна може да бъде развито, като непрестанно се провеждат информационни кампании, за да се запознае обществото с тематиката за мозъчната смърт и донорството. В образователния план на студентите по медицина също трябва също да бъде заложена тази тема. Хубаво е, че все по-често при разговори с близките установяваме, че хората са запознати с тези идеи и се съгласяват значително по-лесно да дарят органите на починалите си роднини.