Д-р Михаела Бонева: Болестта под микроскоп изглежда... цветна

Д-р Михаела Бонева e възпитаник на Медицински университет–Пловдив. През 2023 година започва своята специализация по клинична микробиология в Централна лаборатория по микробиология към УМБАЛ”Александровска”. От началото на 2025 година е и редовен докторант към Катедрата по медицинска микробиология на Медицински университет–София.

Д-р Бонева, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството и училището за този Ваш избор?

Не мога да кажа, че медицината за мен е била детска мечта, по-скоро дойде в един по-късен етап като осъзнат избор, породен от желанието ми да помагам на хората, колкото може би и клиширано да звучи. В семейството ми няма лекари и не е имало кой да ме насочи в тази посока. Въпреки това родителите ми винаги са ме подкрепяли в този ми избор, макар че имаха своите притеснения. Учителите ми, ако не пряко в избора на професия, със сигурност са изиграли важна роля в изграждането ми като човек, възпитавайки в мен качества като отговорност, целеустременост и отдаденост към това, което правя.

Разкажете за първите си стъпки в медицината – кои бяха Вашите най-добри учители по време на следването – онези, на които дължите най-много за формирането Ви като лекар и личност?

Завършила съм Медицински университет Пловдив. През годините имах наистина страхотни преподаватели – изключителни професионалисти, отдадени на своите пациенти и студенти. Освен знанията, които са ми дали от тях получих подкрепа и вяра, когато съм се съмнявала в себе си. Понякога човек не осъзнава колко много могат да значат няколко окуражителни думи за отсрещния човек. Някои от тях, които винаги ще помня с най-топли чувства и уважение са д-р Петя Маркова, д-р Христо Иванов, д-р Петър Димов, д-р Иван Янков, д-р Иванка Ненова. Това са хора, които са ни провокирали да мислим, да откриваме детайлите, но да не забравяме и голяма картина, а това е изключително ценно, защото както се казва често болестите книги не четат.

С какво Ви привлече клиничната микробиология? Кое е най-голямото предизвикателство, което виждате пред себе си в тази специалност?

Истината е, че микробиологията ми беше интересна като предмет още в университета, но не беше първата ми любов. Това беше педиатрията, към която винаги ще имам особен сантимент. След като се дипломирах работих за кратко в детско отделение. За съжаление или щастие, по редица причини, пътят ми пое в друга посока. След това в продължение на 2 години работих в една от водещите фирми за доставка на лабораторна апаратура в страната. Там, бих казала, направих и първите си стъпки в микробиологията, запознах се с лабораторната работа отблизо и имах възможността да се докосна до много иновативни технологии. Със сигурност това беше една от причините, когато реших да се завърна към лекарската професия, да избера клиничната микробиология. Осъзнаването, че в медицината можеш да си полезен на хората и без да си над операционната маса или непосредствено до леглото на болния, фактът, че тя е може би една от малкото специалности, които дават повече свобода и възможност за по-лесно балансиране между професионалния и личния живот - това също изигра роля. 

Клиничната микробиология в последните години набира големи темпове в своето развитие чрез разработването и въвеждането на нови технологии, които дават много възможности за непрекъснато развитие, както в ежедневната ни диагностична дейност, така и в посока научноизследователска работа.

Щастлива съм, че имам възможността да работя на място, където постоянно се имплементират нови технологии, които освен, че повишават нашата квалификация, осигуряват бързина и висока сигурност на получените резултати.

Как изглежда светът на болестта под микроскоп?

Интересен въпрос! Болестта под микроскоп изглежда…цветна.

Там ние, лекарите микробиолози, откриваме един нов свят – този на микроорганизмите. Микроскопът прави болестта да изглежда малка, събрана на едно предметно стъкло, но нещата обикновено не стоят така в действителност.

Тук може би ще намери място и моят призив към хората да бъдем по-отговорни към здравето си, да се грижим за тялото и ума си, да обръщаме повече внимание на превенцията и профилактиката, за да имаме възможност да се справим с болестта, когато тя е още „малка”, невидима с просто око.

Кои теми и проблеми в специалността намирате за най-интересни и провокативни като поле за научни изследвания в бъдеще?

Някои от направленията, които аз намирам за изключително интересни са антимикробната резистентност и човешкият микробиом.

Антимикробната резистентност безспорно е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. Изучаването на механизмите на резистентност, на нови терапевтични възможности и на политики за справяне с този проблем би могло да намери директно приложение в ежедневната ни практика, тъй като за съжаление вече живеем във време, в което изолирането на полирезистентни бактерии не е екзотика, а ежедневие.

Човешкият микробиом и ролята му в здравето и болестта е друга актуална тема, която набира популярност в последните години като все повече проучвания показват връзката между микроорганизмите, които живеят в нашето тяло и редица неинфекциозни заболявания - метаболитни, автоимунни, онкологични и др. Вярвам, че проучвания в тази област са важна предпоставка за разработването на нови скринингови, диагностични и дори терапевтични подходи, както и възможен път към т.нар. персонализирана медицина.

Кое според Вас е най-важното, за да се изгради пълноценна връзка между специалиста микробиолог и лекарите клиницисти, които са най-непосредствено да пациента?

Изборът на микробиологично изследване, правилната интерпретация на резултата и изборът на последваща терапия изискват от една страна познаване на състоянието на пациента, за което, освен самият той, най-добра информация може да ни даде лекарят, ангажиран пряко с неговото лечение и от друга - спецификите на етиологичния причинител. Ето защо близката комуникация, доверието и взаимното уважение са ключови за постигане общата ни цел - здравето на пациентите. А и все пак две глави мислят по-добре от една, нали така?

Как виждате развитието си като специалист в близките години?

Тепърва ми предстои придобиването на специалност. Също така от тази година съм и докторант към Катедрата по медицинска микробиология на МУ-София. Така че в професионален план ми предстоят години на предизвикателства, усърден труд и придобиване на много нови знания и умения.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? 

Обичам да прекарвам време сред природата, а планината определено е мястото, което ми носи най-голямо спокойствие. Затова с половинката ми и нашия четириног приятел се стремим възможно най-често да намираме време за нея.

В по-студените дни обичам да прекарвам време вкъщи с топла напитка и книга в ръка. Не съм сигурна дали бих могла да избера една-единствена любима книга, но със сигурност бих препоръчала „Цитаделата”. Това е историята на един млад лекар, която макар да се развива в друго време и място, според мен отразява напълно актуални и за нашето време проблеми.

Какво бихте искали да пожелаете на младите Ви колеги, които сега поемат по пътя на клиничната микробиология?

На младите ми колеги, не само тези избрали пътя на клиничната микробиология, искам да пожелая здраве, смелост, вдъхновение, любов към работата и хората! Пожелавам им да не спират да задават въпроси и търсят отговори!