Д-р Ненков: Цените трябва да са ясни за пациентите, но не може лекарите да работят безплатно

Когато лечебните заведения нямат договор с НЗОК и пациентите, които преглеждат, не са здравноосигурени или са чужди граждани, които не представят здравна карта, могат да лекуват по цени, определени в ценоразписа. Пациентът трябва да бъде уведомен предварително за цените на медицинските услуги чрез поставяне на ценоразписа на видно място.

Това каза пред bTV адвокатът по медицинско право Мария Шаркова по повод сигналите за свръхвисоки цени на медицински услуги, извършени на чужденци по Черноморието. Припомняме, че в курорта „Златни пясъци“ лечение на дете от литовско семейство беше оценено на 1450 лв. Пак там пък кувейтски гражданин е заплатил 18 000 лв. за терапията си, а от издадената фактура се вижда, че консултация със специалист е струвала 1000 лв., такава е цената и на всяко от направените му изследвания, а вливането на системи е на стойност 3520 лв.

„В България няма регулация за ценообразуването, няма и тавани и лечебните заведения могат да си поставят каквито цени искат, а лекарите не могат да бъдат принудени да сключват договор с НЗОК“, допълни адвокат Шаркова.

„Никъде в нормативната ни уредба не пише, че който и да е медик трябва да работи безплатно. Реформата направи така, че приравни медицинската практика към бакалията. Ако собственикът на бакалия иска да продава сиренето за 280 лв. на килограм, то си е негова работа. Важното е ние да знаем, влизайки в бакалията, че сиренето струва толкова и тогава да решим дали да го купим или не. Не може да има регулация на цените в свободния медицински пазар. Единственият проблем е, ако хората не са знаели предварително колко би им струвало“, коментира и бившият министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.

Проф. Георги Рачев, който е зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции, заяви, че не може да има различни цени за граждани от ЕС и граждани на България, тъй като сме част от ЕС. Той припомни колко важно е да имаме медицински застраховки и да знаем какво покриват.

„Всеки чужденец би трябвало да има застраховка. Когато българите пътуват зад граница, трябва да знаят, че 95% от застраховките не изискват да плащаш ти в кеш. Трябва да има презастрахователна агенция, към която се обръщаш и по административен път тези пари се събират“, каза Рачев.

„Има начин да бъде организирана медицинската помощ, въпросът е кой ще я организира и колко ще струва. В случая колегата се е надценил и този скъп преглед действително нанася удар по имиджа на страната ни като туристическа дестинация. Пазарът сам ще се регулира. Липсата на медицинска структура наблизо води до това“, каза д-р Ненков.

„Държавата може много лесно да организира медицинска помощ във всяка точка на страна, но това е скъпо. Много по-лесно е да водим сега такива разговори, да плюем по лекарите, че са алчни, защото взимат скъпо и нищо повече да не се случи“, допълни обаче той.

Адв. Шаркова заяви, че ИАМН може да провери дали лечебното заведение има достъпен за пациентите ценоразпис и дали е публикуван на сайта на МЗ. „Тук може да се устави нарушение, защото на страницата на МЗ такъв ценоразпис няма, или поне аз не го открих“, каза тя.