„Физическото здраве и психическото здраве, които вървят ръка за ръка, тук са изправени пред огромно изпитание. Тук сме затворени и отдалечени от хората, независимо че новите технологии все пак промениха комуникациите. Ролята на лекарите на експедиции е да медиират отношения и да се намесват при назряващи конфликти или при дефицити на отношения“. Това каза пред БНР д-р Атанас Пелтеков, лекарят на българската антарктическа база на остров „Ливингстън“. Той се грижи за физическото и психическото здраве на членовете на експедицията преди те да се озоват на Ледения континент и дълго след това.
Д-р Пелтеков е общопрактикуващ лекар в столичното 18-то ДКЦ. Меломан, водолаз, обича хубавото кафе и работи с всякакви машини. На базата ни често може да бъде видян да извършва най-разнообразни дейности, различни от основната му работа да лекува.
„На базата е лесно да се живее, ако ние си го направим лесно за живеене“, казва той и подчертава, че подборът на хората, които пътуват, е много важен.
От думите му става ясно, че това е шестата му експедиция, като в една от тях едновременно е бил лекар, а и командир на базата.
„Това време се чувствах биполярен – на четни дати – доктор, на нечетни – командир“, признава шеговито д-р Пелтеков и допълва, че това е един от най-трудните избори, пред който е бил изправен в живота си и е запазил това усещане за трудност дълго, въпреки че в крайна сметка всичко е минавало гладко и е завършвало добре.
Споделя още, че участието в експедицията ни на Антарктида за него е страхотен шанс.
„Колегите, които пътуват дотук, са суперподготвени професионалисти и аз се надявам да успяваме да удържаме фронта на здравето на нашите полярници в добра кондиция“, казва лекарят.
Д-р Пелтеков разказва и за предизвикателствата, пред които е бил изправен в професионален план.
„Всяка година имаше поне по един „гръмнал“ зъб, въпреки че изискваме преди пътуването хората да имат пълен статус от зъболекарско здраве. Имало е и други инциденти, за щастие не тежки – травми, счупване веднъж. Едно от най-неприятните неща, които ме държеше на нокти три дни, беше едно възпаление зад сливиците, за щастие се овладя само с антибиотична терапия, не се стигна до хирургична интервенция“, разказва той.
По думите му хората в експедицията преминават през две фази.
„Първата е ентусиазмът, еуфорията, когато настроението е „уау“. След това, когато наближи времето за тръгване, особено ако всички поставени задачи са свършени, настъпва вакуумът – това са 4-5 дни, в които можеш да наблюдаваш, да си стоиш така, дори да гледаш в една точка – това са дребни елементи на тревожно-депресивно състояние, но от това се излиза лесно“, разказва той.
„Всичко е като от „Осанна“ до „Разпни го!“, върви като тиктакането на часовник“, отбелязва д-р Пелтеков и обобщава: „Не можеш да си подготвен за това, което се случва тук. То е всекидневие, зад което стоят много усилия на много хора. И девизът е „Тук е така!“, но той сигурно ще се промени с времето“.
