Д-р Радостин Рашев е един от младите специалисти в Първо вътрешно отделение на МБАЛ – Пазарджик вече с придобита специалност по ендокринология и болести на обмяната. Завършва МУ – Пловдив през 2020 г. Тогава постъпва на работа в отделението. Споделя, че и за самия него справянето със стреса е предизвикателство, което се опитва да пребори понякога с интересни пътувания.
Д-р Рашев, какво Ви мотивира да изберете лекарската професия?
Решението да следвам медицина дойде на един по-късен етап в живота ми. Винаги съм имал интерес към хуманитарните науки, в частност към биологията, и следването в МУ – Пловдив беше просто като едно естествено продължение. И тук трябва да изкажа благодарност на преподавателката ми по химия, която ме подготви за кандидат-студентския изпит, тъй като именно тя наклони везните в полза на медицината пред фармацията.
Има ли преподавател или лекар, който ви е вдъхновявал през вашето обучение и кариера?
Има поне няколко, но най-яркият такъв е преподавателят ми по вътрешни болести д-р Александър Маринков, който допринесе съществено за полагане на основите в клиничните ми знания по дисциплината и винаги подхождаше с внимание към пациенти и студенти.
Защо решихте да специализирате „Ендокринология и болести на обмяната“?
Осъзнах, че желая да се занимавам с това направление в медицината в 6-ти курс, именно в течение на стажа ми по „Вътрешни болести“, който се проведе в клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ ,,Св. Георги“ – Пловдив. Именно тогава се зароди искрата към специалността.
С какви предизвикателства се сблъскахте като специализант?
Със сигурност постигането на баланс беше предизвикателство за мен: баланс между работа, личен живот и провеждане на специализацията. Определено имаше много трудности, лишения и доста често времето не достигаше, за да изпълниш всичко, което желаеш. Особено място в нашето обучение зае и ковид пандемията. Но въпреки всичко, човек има ли желание, успява да намери и начин, за да постигне целите си.
Какви са най-големите уроци, които сте научили досега като лекар?
От скромния професионален опит, който имам като лекар, разбрах, че не може да знаем всичко и винаги има какво да научи един лекар – от колеги, учебници, статии или дори от самите пациенти. И винаги трябва да знаем докъде се простират възможностите ни. И не на последно място – трябва да бъдем съпричастни към пациентите, тъй като това стои в основата, за да бъдеш добър лекар.
Смятате ли, че специализациите на младите лекари са прекалено дълги?
По-скоро не. За усвояването на определени знания и умения е необходимо време. И дори след четирите години специализация, имаме още много какво да научим, преговаряме и надграждаме, за да може след години да бъдем специалисти в пълния смисъл на думата.
В кои области на ендокринологията имате най-голям интерес и защо?
От особено голям интерес за мен е диабетологията и така нашумелият в световен мащаб проблем със затлъстяването на населението, като доста често двете състояния вървят ръка за ръка. Диабетологията, и по-конкретно – лечението на захарния диабет, са изключително развиваща се сфера в ендокринологията, като към днешна дата разполагаме с доста медикаменти за избор и изготвянето на едно по-индивидуализирано лечение на нашите пациенти.
Кои са най-честите предупредителни знаци, които пренебрегват пациентите с ендокринни нарушения?
Всяко ендокринно заболяване се съпровожда с характерни симптоми и именно поради тази причина е важна информираността на болните за състоянието им, лечението, възможните усложнения и прояви на заболяването, с което живеят. Навреме взетите мерки при появата на предупредителните знаци много пъти скъсяват продължителността на болничните хоспитализации и намаляват риска от усложнения на състоянието. А към хората, недиагностицирани с ендокринно заболяване, мога да отправя горещ апел – не пропускайте профилактичните си ежегодни прегледи и не оставяйте дадени оплаквания, повтаряйки си: ,,Ще ми мине, нищо ми няма”. Дори едно рутинно изследване може да промени и удължи живота ви!
Може ли стрес да провокира заболявания?
Естествено! В много случаи пациентите ни са споделяли за появата на симптоми или диагностициране на дадено заболяване на базата на силно стресово състояние или емоционална травма, което всъщност се е явило като спусък за ,,отключване” на патологично състояние.
А Вие как се справяте със стреса?
Неминуемо има моменти, в които това е предизвикателство. Обикновено прекарване на време с близките за мен хора е едно от нещата, които ме карат да се почувствам по-добре и да избягам от работното ежедневие и рутина. Но все пак и пътуване до различни дестинации не ми се отразява зле в повечето случаи.
Диабетът ли е най-честото и социалнозначимо ендокринно заболяване и какви са най-честите усложнения при нелекуването му?
В световен мащаб захарният диабет, както и затлъстяването, са от изключителна социална значимост, тъй като влошават качеството на живот, особено с поява на усложнения на заболяванията, и са предпоставка за развитие на други такива, като артериална хипертония, дислипидемия. Вследствие на това покачването на сърдечно-съдовият риск и на по-късен етап се явяват сигнификантни рискови фактори за възникване на миокарден инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт.
Участвате ли в научни изследвания и кои са основните Ви интереси?
Имам удоволствието да участвам в клинични проучвания, които се припокриват и със сферата на интерес, която имам. Основната линия е свързана с терапията на захарния диабет тип 2, като в това число – проследяване и подобряване на гликемичния контрол на пациентите, редукция на килограми и положително повлияване на метаболитния контрол, който имат.
Каква е ролята на клиничните проучвания за развитието на нови терапии в ендокринологията?
Бих я определил с една единствена дума: незаменима! Благодарение на клиничните проучвания, се доказва положителното действие на новите молекули лекарствени препарати. И след преминаване през различни етапи на проучванията и доказване на ползата от съответния медикамент, едва тогава може да бъде одобрен и въведен в аптечната мрежа. Именно тук ще благодаря на всички пациенти, които са допринесли за постигането на успеха!
До каква степен начинът на живот влияе върху здравето на ендокринната система?
В днешно време, колкото и да се е покачило качеството на живот, сякаш не обръщаме достатъчно внимание на самите себе си, навиците си и храненето. Хроничният стрес и всъщност, по-същественото – дистресът, който настъпва, са изключително пагубни за здравето ни. Застоялият начин на живот и така вкусното, но и толкова вредно пържено, което всички обичаме, редуцираният прием на зеленчуци и плодове и водещото до това затлъстяване. И не на последно място, класиката – тютюнопушене и алкохол, са сред основните проблеми на днешното общество и когато влезем в омагьосания кръг, понякога е почти невъзможно да го прекъснем.
Какви профилактични изследвания препоръчвате за ранно откриване на ендокринни нарушения?
Като скрининг бих препоръчал измерване на кръвната захар сутрин на гладно, случайна такава и изследване на TSH. При нарушение в глюкозния толеранс, естествено, е уместно да се извърши и ОГТТ (Орален глюкозотолерантен тест). При установяване на дадено нарушение се осъществява консултация с ендокринолог и при преценка се извършат по-обстойни изследвания в съответната насока, с цел диагностично уточняване и стартиране на лечение.
Как ендокринологията може да помогне в борбата с глобални проблеми като затлъстяването?
В голяма част от случаите на хора със затлъстяване лежи и подлежащо ендокринно нарушение, което е необходимо да се установи и лекува. В повечето случаи имаме инсулинова резистентност или субклиничен хипотиреоидизъм например, което налага взимане на терапевтични мерки и промяна в начина на живот. Нашата цел е не само редукцията на килограми, но и подобряване на метаболитните показатели, редуциране на здравния риск, промяна в качеството на живот и самочувствието на пациентите.
Ако можехте да промените нещо в здравната система, какво би било то?
Да бъде променена системата така, че най-важното да бъде самият пациент, а не клиничната пътека, изискванията, които трябва да са покрити и дали си изпълнил всичките, които са поставени. Да бъдеш лекар в пълния смисъл на думата, ако мога така да се изразя.
Как успявате да балансирате професионалния живот с личния?
С течение на времето се научих да го правя по-добре, с по-добра организация. Беше изключително предизвикателство, но в края на краищата, винаги става въпрос най-вече за мотивация.
Какъв е д-р Рашев без лекарската престилка?
Със сигурност по-малко сериозен, отколкото на работа, по-замечтан и разсеян.
Какво Ви вдъхновява и мотивира?
Прави ме щастлив моментът, когато видя благодарността в очите на даден пациент и факта, че е оценил отделеното желание и време, за да помогна, с каквото съм могъл. Колкото до живота, когато сваля бялата престилка – приятелите и семейството ми са хората, които ме мотивират и подкрепят, за което винаги ще съм им благодарен. Някои от най-близките ми приятели в живота открих сред колегите си.
